Неделя, 7 декември 1986 г. Топъл декемврийски следобед в Стражица, Великотърновско. В 16:17 ч. земята под града се разтърсва с магнитуд 5,6–5,7 по Рихтер. Само за секунди около 80% от къщите в града и околните села са сринати или тежко повредени. Трима души загиват, десетки са ранени, а над 3000 остават без дом посред зима.
„Земята се люлееше на вълни“
Епицентърът е на около 6 километра северозападно от Стражица, на дълбочина между 10 и 20 километра. Трусът се усеща в почти цяла България, а също в Румъния, Турция и тогавашна Югославия.
„Беше страшно. Много плашещо, земята под краката ни не беше сигурна, люлееше се на вълни. Целият град беше в прах“, спомня си пред БНР Величка Топалова, която по онова време е заемала ръководна длъжност в местната управа.
Най-тежко пострадали са Стражица и селата Асеново, Мирово и Горица. Повредени са училища, детска градина, болница и поликлиника. Във Великотърновска и Търговищка област 79 населени места остават без ток, вода и телефонна връзка.
Второто земетресение за годината
Трагедията не идва без предупреждение. На 21 февруари същата година в 7:40 ч. районът вече е разтърсен от трус с магнитуд 5,1. Между двете земетресения хората усещат десетки вторични трусове. Декемврийският удар довършва вече отслабените сгради. Вторичните трусове продължават чак до началото на 1988 г.
Земетресението срива до основи бащината къща на писателя Ангел Каралийчев. Разрушена е и художествената галерия, открита през 1977 г. като първата селска галерия в България, с над 900 творби. И до днес тя стои в руини в центъра на града.
Години във фургони
Хиляди семейства прекарват зимата във фургони. Някои живеят в тях с години. Ученици учат в съседни села, а цели квартали се строят наново.
„Живеехме във фургон, после, докато бъде възстановено училището, учихме в село Джулюница“, разказва пред БНР Стела Соколова, която тогава е била дете.
Щетите само за Стражица възлизат на 5 милиона лева по тогавашния курс. Хуманитарната помощ обаче не стига до всички. „Някои са получили повече, други – по-малко, а трети не са получили нищо“, казва пред БТА Силвия Атанасова, която е изследвала бедствието в дипломна работа във Великотърновския университет. Виновни и осъдени няма.
Часовникът, спрял в 16:17
Днес на сградата на бившия Аграрно-промишлен комплекс в Стражица има паметен знак – часовник, застинал на 16:17 ч. Тази година се навършват 40 години от трагедията.
„Историята на Стражица се дели на две – преди и след земетресението“, казват местните хора.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
Източници: БНР, БТА, 24 часа, Геологическа служба на САЩ (USGS), Азбуки, Wikipedia, Los Angeles Times.
