?> Внимание: Откриха опасен химикал в тази минерална вода на пазара! - За Всеки . Ком

Внимание: Откриха опасен химикал в тази минерална вода на пазара!

Тревожни резултати от лабораторни изследвания на бутилирана минерална вода в Европа привлякоха вниманието на учени и здравни експерти. В проби от популярни марки е открита трифлуороцетна киселина (TFA) — изключително устойчив химикал от групата на PFAS, известни като „вечните химикали“. Нови научни данни от октомври 2026 г. потвърждават присъствието на веществото в бутилирани води от различни държави, а европейските регулатори вече предприемат действия заради потенциалните му рискове за здравето и околната среда.

Към 7 ноември 2026 г. темата придоби още по-голямо значение след две важни решения на европейски институции.

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) понижи допустимия дневен прием на TFA въз основа на нови токсикологични данни.

Междувременно Европейската агенция по химикали (ECHA) препоръча веществото да бъде класифицирано като токсично за репродукцията и изключително устойчиво в околната среда.

Важно уточнение: Наличието на следи от TFA в дадена проба не означава автоматично, че конкретната минерална вода е опасна за непосредствена консумация или че е забранена за продажба. Здравният риск зависи от концентрацията и продължителността на излагане.

Кои марки минерална вода са дали положителни проби?

Едно от най-обсъжданите изследвания беше публикувано от Greenpeace Италия на 9 октомври 2025 г.

Екологичната организация закупи 16 бутилки минерална вода от осем популярни марки, предлагани в Италия.

Пробите бяха изпратени в две независими лаборатории — една в Италия и една в Германия.

TFA беше открита в проби от шест от осемте изследвани марки.

Това са:

  • Panna
  • Levissima
  • Rocchetta
  • San Pellegrino
  • Sant’Anna
  • Uliveto

Според публикуваните резултати най-висока измерена концентрация сред посочените проби е установена във водата Panna — 700 нанограма на литър.

Следват Levissima с 570 нанограма на литър и Sant’Anna с 440 нанограма на литър.

При изследваните проби от Ferrarelle и San Benedetto Naturale не е установено наличие на TFA над аналитичната граница на откриване от 50 нанограма на литър.

Това не означава непременно пълна липса на веществото, а че в конкретните проби концентрацията е била под посочената граница.

Резултатите се отнасят до ограничен брой бутилки, закупени в Италия през 2025 г., а не до всички произведени партиди от съответните марки.

Не е установено и че тези конкретни лабораторни резултати са основание за изтегляне на изброените марки от пазара.

Ново изследване от 5 октомври 2026 г.: проверени са 163 проби от 34 марки

Година след първоначалните тревожни резултати се появиха нови научни данни.

На 5 октомври 2026 г. в международното научно списание Environmental Chemistry Letters беше публикувано изследване за наличието на PFAS в бутилирана вода.

Учените анализираха общо 163 проби от 34 марки в 11 държави.

Сред тях са Франция, Италия, Белгия, Румъния, Португалия, Литва, Грузия, Мароко, Съединените щати, Мексико и Китай.

Проверката обхваща 65 вещества от групата на PFAS, включително 20-те съединения, включени в европейския показател за сумата на определени PFAS в питейната вода.

Резултатите показват, че нито едно от тези 20 регулирани вещества не е установено над аналитичната граница за количествено определяне, а сумарните стойности са под разглеждания европейски нормативен праг.

Но изследването открива друг проблем.

От всички изследвани PFAS именно трифлуороцетната киселина е установеното вещество, което се откроява в пробите.

Средните концентрации са приблизително 461 нанограма на литър за изследваните води от Франция и 438 нанограма на литър за тези от Белгия.

При пробите от Мароко средната стойност е около 74 нанограма на литър.

В Италия веществото е открито при две от включените марки, а в част от останалите проби концентрациите са под 50 нанограма на литър.

Изследователите посочват, че резултатите подчертават необходимостта TFA да бъде включена по-целенасочено в мониторинга на бутилираните води.

Това е важен научен извод, защото досегашните програми за наблюдение не обхващат еднакво всички вещества от голямата група на PFAS.

Какво представлява трифлуороцетната киселина?

Трифлуороцетната киселина, известна със съкращението TFA, е химично съединение, което може да се образува при разграждането на определени флуорирани вещества.

Сред източниците ѝ са някои пестициди, промишлени химикали и флуорирани газове, използвани в различни технологични процеси.

Основният проблем е изключително високата ѝ устойчивост.

За разлика от вещества, които сравнително бързо се разграждат в природата, TFA може да се задържа продължително време в околната среда.

Тя е силно разтворима във вода и лесно преминава през почвените слоеве.

По този начин може да достигне до подземни водоносни хоризонти, реки, почви и земеделски култури.

Именно тази комбинация от устойчивост и подвижност предизвиква особено сериозни опасения сред учените.

Дори когато замърсяването е с ниска концентрация, непрекъснатото постъпване на нови количества може да доведе до дългосрочно натрупване във водните ресурси.

Голямата новина от юли 2026 г.: EFSA понижи допустимия прием 3,5 пъти

На 22 юли 2026 г. Европейският орган за безопасност на храните публикува нова научна оценка на трифлуороцетната киселина.

Решението представлява съществена промяна спрямо предишната оценка от 2017 г.

Допустимият дневен прием на TFA беше намален от 0,05 на 0,014 милиграма на килограм телесно тегло дневно.

Това е приблизително 3,5 пъти по-ниска стойност.

Освен това за първи път беше определена и остра референтна доза от 0,07 милиграма на килограм телесно тегло.

Според EFSA новите стойности са основани на допълнителни научни изследвания, които показват въздействие на веществото върху определени хормони на щитовидната жлеза.

Особено внимание се отделя на тироксина — хормон, който има важна роля в обмяната на веществата и развитието на организма.

Европейските експерти използват допълнителни предпазни коефициенти, за да отчетат оставащите научни неизвестни.

Важно е да се уточни, че допустимият дневен прием представлява здравноориентировъчна стойност за общото продължително излагане на веществото чрез храненето.

Той не е същото като законова максимална концентрация на TFA в една бутилка минерална вода.

Следователно числата от лабораторните изследвания не могат автоматично да се сравняват с този показател, без да се отчете общият прием на веществото от различни източници.

Още по-сериозно развитие през октомври: ECHA препоръчва нова класификация

На 6 октомври 2026 г. Европейската агенция по химикали оповести окончателното становище на своя Комитет за оценка на риска относно TFA и нейните неорганични соли.

Комитетът препоръчва веществото да получи хармонизирана класификация като токсично за репродукцията.

По-конкретно, предложена е категория 1B за неблагоприятни ефекти върху развитието и категория 2 за възможни неблагоприятни ефекти върху половата функция и плодовитостта.

Освен това ECHA препоръчва TFA да бъде класифицирана като устойчива, подвижна и токсична, както и като много устойчива и много подвижна в околната среда.

Това означава, че според оценката на експертния комитет съществуват сериозни основания за притеснение относно дългосрочното разпространение на веществото във водните ресурси.

Към 7 ноември 2026 г. препоръката не трябва да се представя като вече окончателно въведена нова общоевропейска забрана.

Становището е изпратено на Европейската комисия, която трябва да разгледа следващите регулаторни действия.

Ако бъде приета съответната хармонизирана класификация, тя може да доведе до допълнителни ограничения съгласно европейското химическо законодателство.

Какви са потенциалните рискове за здравето?

Притесненията около TFA се основават предимно на токсикологични изследвания, включително експерименти с лабораторни животни.

В различни изследвания са наблюдавани въздействия върху хормоните на щитовидната жлеза, черния дроб, развитието на потомството и определени показатели на репродуктивната система.

Някои данни повдигат въпроси и относно възможни ефекти върху имунната система.

Това е причината регулаторите да предприемат по-предпазлив подход.

Но тук е необходимо важно разграничение.

Наличието на TFA в минерална вода не доказва, че консумацията на конкретната бутилка причинява увреждания на щитовидната жлеза, безплодие или други заболявания.

Токсикологичните изследвания разглеждат определени дози, условия и периоди на излагане.

Рискът за човешкото здраве зависи от количеството на приетото вещество и от продължителността на излагането.

Наличните данни не позволяват да се твърди, че всички минерални води с открити следи от TFA са непосредствено опасни за потребителите.

Същевременно научната несигурност около дългосрочните ефекти е причина експертите да настояват за по-добър мониторинг и ограничаване на замърсяването още при неговия източник.

Нови тревожни резултати и от Великобритания

На 7 октомври 2026 г. Greenpeace Великобритания публикува резултати от данни, получени от британската Агенция по околна среда.

Те показват, че TFA е открита в 43 от 49 изследвани проби от подземни води в Англия.

Веществото е установено и във всички 50 изследвани проби от повърхностни води.

При една от пробите от подземни води е измерена концентрация над 10 000 нанограма на литър.

В някои реки също са регистрирани значителни количества.

Екологичните организации предупреждават, че подобно широко разпространение на устойчив химикал създава сериозни дългосрочни предизвикателства.

Необходимо е обаче да се отбележи, че изследваният брой проби не е достатъчен за категорични заключения относно абсолютно всички водоизточници във Великобритания.

Освен това резултатите за реки и подземни води не означават автоматично, че същите концентрации достигат до чешмите на потребителите.

Каква е връзката между пестицидите и замърсяването?

През септември 2025 г. европейската организация Pesticide Action Network Europe публикува доклад, озаглавен „Manufacturing Doubt“.

В него се разглежда ролята на химическата индустрия при оценката на токсичността на трифлуороцетната киселина.

Организацията отправи критики към компании като BASF, Bayer, Corteva и Syngenta.

Според PAN Europe представени от индустрията научни данни са били тълкувани избирателно и са използвани аргументи, които омаловажават възможните рискове.

Екологичната организация твърди, че тези действия са допринесли за забавяне на защитни мерки.

Това са констатации и обвинения в доклада на PAN Europe, а не окончателно съдебно установени нарушения от страна на посочените компании.

Според организацията важен източник на TFA са определени пестициди, чието разграждане води до образуването на устойчивото съединение.

PAN Europe призовава европейските институции да ограничат употребата на вещества, които допринасят за подобно замърсяване.

Има ли нови европейски ограничения за водата?

От 12 януари 2026 г. в Европейския съюз действат нови изисквания за наблюдение на PFAS в питейната вода.

Европейската комисия въведе задължителен систематичен мониторинг и нови параметрични стойности.

Сред тях са 0,1 микрограма на литър за сумата на определени 20 PFAS и 0,5 микрограма на литър за показателя „общо PFAS“.

Тези стойности обаче не представляват автоматично самостоятелен законов лимит за TFA във всяка минерална вода.

Трифлуороцетната киселина не е включена в списъка на 20-те вещества, за които се изчислява показателят „сума на PFAS“.

Допълнително, признатите натурални минерални води се регулират по отделна европейска правна рамка и са изключени от непосредствения обхват на общата директива за качеството на питейната вода.

Затова различните нормативни стойности не трябва да се смесват.

Въпросът за специфичното регулиране на TFA остава част от работата на европейските институции.

През следващите месеци се очакват допълнителни научни и регулаторни оценки.

Има ли доказателства за опасна минерална вода в България?

Това е един от най-важните въпроси за българските потребители.

Към 7 ноември 2026 г. при проверката не беше открит публично потвърден национален лабораторен анализ, който да доказва опасна концентрация на TFA в конкретна българска марка бутилирана минерална вода.

Изследванията на Greenpeace Италия се отнасят до продукти, закупени от италианския пазар.

Новото международно проучване от 5 октомври обхваща 11 държави, сред които България не е посочена.

Следователно данните от тези изследвания не бива да се представят като доказателство, че определена българска марка е замърсена.

Това не означава и че наличието на TFA в българските водоизточници е изключено.

За подобно заключение са необходими целенасочени лабораторни изследвания, използващи подходящи аналитични методи.

В България Министерството на здравеопазването поддържа регистър на издадените сертификати за минерални води.

Последната открита актуализация на регистъра е към 14 октомври 2026 г.

Наличието на сертификат обаче не трябва да се тълкува като доказателство, че във водата е извършен специализиран анализ за TFA, ако такъв резултат не е посочен изрично.

За потребителите най-надеждният подход е да следят официалните съобщения на Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и контролните органи.

Защо замърсяването е трудно за премахване?

Една от причините TFA да предизвиква толкова голямо безпокойство е нейното поведение във водната среда.

Веществото е силно разтворимо и може да преминава през почвата до подземни водоносни пластове.

Традиционните методи за пречистване не са еднакво ефективни срещу всички видове PFAS.

При TFA проблемът е още по-сложен заради малкия размер на молекулата и високата ѝ подвижност.

Обикновеното кипване на вода не е надежден метод за отстраняването ѝ.

Някои специализирани мембранни технологии, включително обратна осмоза, могат да намалят концентрацията, но изискват подходящо оборудване и правилна експлоатация.

При минералните води пречистването поставя и допълнителни въпроси, тъй като съществуват специални правила за запазване на естествените характеристики на водата.

Затова редица специалисти настояват усилията да бъдат насочени преди всичко към ограничаване на замърсяването при неговия източник.

Какво могат да направят потребителите?

Най-важното е да се прави разграничение между научно установено наличие на вещество и доказан непосредствен здравен риск.

Няма основание хората масово да спират да пият минерална или питейна вода заради съобщения за отделни лабораторни проби от други държави.

Водата остава жизненоважна за нормалното функциониране на организма.

Потребителите могат да се информират за произхода на водата, да следят официалните резултати от лабораторни проверки и да обръщат внимание на предупрежденията на компетентните здравни органи.

При съобщение за конкретна партида или марка с установено несъответствие следва да се спазват официалните указания.

Особено важно е да не се приемат за достоверни публикации, които обвиняват определен производител, без да представят резултати от реално изследване.

Какво предстои след новите решения на EFSA и ECHA?

Въз основа на научните оценки от 2026 г. европейските институции ще трябва да преценят дали са необходими допълнителни ограничения.

Сред обсъжданите възможности са промени при одобряването на определени пестициди, нови правила за мониторинг на TFA и допълнителни мерки за защита на подземните води.

Отделно Европейската комисия трябва да разгледа препоръките за химичната класификация на веществото.

Според EFSA работата по оценката на разграждането на PFAS пестицидите до TFA и поведението им в почвата и водите продължава, като следващи резултати се очакват през 2027 г.

Тези решения могат да окажат влияние върху земеделието, химическата индустрия и производителите на питейна и бутилирана вода.

В центъра на въпроса остава необходимостта от дългосрочна защита на водните ресурси.

Каква е ситуацията към 7 ноември 2026 г.?

Последните научни и регулаторни развития показват, че трифлуороцетната киселина вече е сред веществата, които привличат сериозно внимание в Европа.

Проверките на бутилирани минерални води установяват наличие на TFA в проби от определени марки.

Ново международно изследване на 163 проби потвърждава, че веществото може да бъде открито във води от различни държави.

EFSA понижи допустимия дневен прием, а ECHA препоръча по-строга класификация заради токсикологичните свойства и изключителната устойчивост на TFA.

Това обаче не означава, че всички минерални води на европейския пазар са опасни или че всяка положителна проба представлява непосредствен риск за здравето.

За България към момента няма потвърдени публични данни от разгледаните изследвания, които да позволяват посочването на конкретна местна марка като опасна заради TFA.

Основният извод на учените е, че устойчивото замърсяване трябва да бъде наблюдавано систематично и ограничавано още преди да достигне до водоизточниците.

Именно затова следващите решения на европейските регулатори ще бъдат важни не само за производителите на минерална вода, но и за всички потребители.


Важно здравно и редакционно уточнение

Публикацията е актуализирана към 7 ноември 2026 г. и има информативен характер. Посочените лабораторни резултати се отнасят до конкретни изследвани проби и не доказват, че всички продукти от съответните марки са опасни за консумация. Токсикологичните ефекти, наблюдавани при лабораторни изследвания, не означават автоматично наличие на същите увреждания при хората, които консумират вода с установени следи от TFA. Не е потвърдено наличие на опасни концентрации в конкретна българска марка. Материалът не представлява медицинска препоръка или официално предупреждение за изтегляне на продукт от пазара. При възникване на конкретен здравен или потребителски риск следва да се спазват указанията на компетентните институции.


Източници

  1. EFSA — Понижаване на допустимия дневен прием на TFA, 22 юли 2026 г.
  2. ECHA — Препоръка за класифициране на TFA като токсична за репродукцията, 6 октомври 2026 г.
  3. Environmental Chemistry Letters — Международното изследване на 163 проби от 34 марки бутилирана вода, 5 октомври 2026 г.
  4. Greenpeace Италия — Резултати за осем популярни марки минерална вода, 9 октомври 2025 г.
  5. PAN Europe — „Manufacturing Doubt“: разследване за химическата индустрия и TFA, 29 септември 2025 г.
  6. Greenpeace Великобритания — Резултати от изследването на подземни и повърхностни води в Англия, 7 октомври 2026 г.
  7. Европейска комисия — Новите правила за мониторинг на PFAS в питейната вода, 12 януари 2026 г.
  8. EUR-Lex — Директива (ЕС) 2020/2184 и приложното ѝ поле
  9. Министерство на здравеопазването — Регистър на сертификатите за минерални води в България
  10. Нидерландски орган за безопасност на храните и потребителските продукти — Научни препоръки за наблюдение на TFA, 2026 г.