„Принц в продължение на три години търсел идеалната си бъдеща съпруга и карал всяка кандидатка да премине през загадъчна дървена рамка. Но когато в нея влязла младата жена, над която всички започнали да се смеят, се случило нещо, което никой не очаквал…“ 
Вече три години кралят всеки ден повтаряше едно и също на своя син.
— Ти си бъдещият владетел. На кралството му е нужна кралица. Време е да престанеш да отлагаш сватбата.
Но принцът винаги спокойно поклащаше глава.
— Не искам да се оженя само защото така се очаква от мен. Ще го направя единствено когато срещна жена, която истински обичам.
Кралят само въздъхваше тежко.
Времето минаваше.
Съседните кралства изпращаха принцеси.
Заможни благороднически семейства мечтаеха да станат част от кралската фамилия.
Но принцът учтиво отказваше на всички.
Тогава решил да организира необичаен избор.
Веднъж годишно в двореца били канени най-красивите млади жени от цялото кралство.
Преди това всяка преминавала през внимателен подбор.
Проверявали образованието ѝ.
Възпитанието.
Държанието.
Обноските.
Походката.
Дори стойката на тялото.
Много момичета се подготвяли с месеци само за този ден.
Но най-странното изпитание било огромна дървена рамка с формата на човешка фигура, поставена насред тронната зала.
Никой, освен принца, не знаел защо е там.
По негово нареждане всяка кандидатка трябвало да влезе в рамката и да остане неподвижна за няколко секунди.
Принцът внимателно я наблюдавал.
После произнасял само една дума:
— Следващата.
Така минали три години.
Стотици млади жени преминали през изпитанието.
Но нито една не успяла да привлече вниманието му достатъчно, за да поиска да я види отново.
Из цялото кралство вече започнали да се шегуват, че бъдещият владетел никога няма да се ожени.
Дошъл поредният ден за избора.
Дворецът отново бил изпълнен с красиви девойки в изящни рокли.
Те разговаряли помежду си и се опитвали да изглеждат спокойни.
Изведнъж огромните врати на тронната зала се отворили.
Вътре влязла млада жена с по-пищна фигура, облечена в семпла, но изключително елегантна рокля.
Тя силно се отличавала от останалите кандидатки.
Фигурата ѝ далеч не приличала на идеала, който придворните непрекъснато възхвалявали.
Няколко девойки веднага се спогледали.
— Май е объркала мястото…
— Наистина ли вярва, че принцът ще я забележи?
След секунди из залата се разнесъл тих смях.
Дори някои придворни едва прикривали усмивките си.
Младата жена чуваше всичко.
Но продължи спокойно напред, без да вдигне глава.
Когато дошъл нейният ред, церемониалмайсторът вече се канел да извика следващата кандидатка.
— Госпожице… може би тази рамка е прекалено тясна за вас…
Но принцът неочаквано вдигнал ръка.
— Не.
Нека премине.
В залата веднага настъпила тишина.
Младата жена бавно пристъпила в дървената рамка.
Само минута по-късно се случило нещо…
Което оставило всички присъстващи безмълвни от изненада. 
Продължението
Младата жена застана неподвижно в рамката.
Всички очакваха принцът, както винаги, да каже:
— Следващата.
Но той не произнесе нито дума.
Вместо това стана от трона си.
Бавно слезе по стъпалата.
Обиколи рамката.
После се усмихна.
За първи път от три години.
В залата настъпи пълна тишина.
Кралят го погледна изненадано.
— Какво виждаш?
Принцът не отговори веднага.
Погледна към останалите кандидатки.
— Всички се чудехте защо тази рамка стои тук.
Никой не знаеше.
Той постави ръка върху дървото.
— Това никога не е било изпитание за красота.
По лицата на всички се изписа недоумение.
— Тази рамка е изработена по размерите на бойната броня на първия крал на нашата династия. Само човек, който не мисли единствено за външността си, влиза в нея спокойно, без да се върти пред огледалата, без да се опитва да изглежда съвършен.
В залата се чу тих шепот.
Принцът се обърна към младата жена.
— Докато всички останали се тревожеха дали роклите им стоят достатъчно красиво, вие бяхте единствената, която помогна на възрастната прислужница, изпуснала подноса пред входа.
Всички застинаха.
Никой не беше забелязал това.
— Видях го през прозореца.
После погледна останалите кандидатки.
— А когато започнахте да ѝ се присмивате, тя не отвърна с обида. Просто продължи напред.
Младата жена сведе очи.
— Не направих нищо особено.
— Напротив.
Принцът се усмихна.
— Направихте най-трудното.
Останахте добър човек, когато всички се опитваха да ви унижат.
Той се обърна към баща си.
— Ето защо никоя досега не беше избрана.
Не търсех най-красивата.
Търсех тази, която не губи достойнството си, когато другите се опитват да ѝ го отнемат.
Кралят дълго мълча.
После бавно се изправи.
— Как се казвате?
— Елена.
Той се усмихна.
— Елена… бихте ли приели поканата да опознаете сина ми, без обещания и без задължения?
В очите ѝ се появиха сълзи.
— Ако ме приемате такава, каквато съм…
Да.
В този миг една от девойките, които най-силно ѝ се бяха присмивали, свали скъпата си огърлица и я остави на пода.
— Цял живот ни учеха как да изглеждаме като кралици.
Но никой не ни научи как да бъдем достойни хора.
Година по-късно в кралството се състояла сватба, каквато никой не помнел.
А когато хората попитали принца защо е избрал именно Елена, той отговорил само с едно изречение:
— Красотата привлича погледа за миг.
Но доброто сърце остава в паметта завинаги.
Дисклеймър: Тази история е художествена и е създадена с развлекателна цел. Имената, героите, местата и събитията са литературна измислица. Всякакви прилики с реални личности или действителни събития са напълно случайни и непреднамерени.
