Четвъртък, 28 февруари 2008 г., 23:40 ч. Нощният бърз влак № 2637 София – Кардам навлиза в индустриалната зона на Червен бряг. В деветте вагона пътуват около 150 души. Повечето вече спят в купетата, защото до Добруджа има още цяла нощ път.
Двадесет минути преди полунощ във втория спален вагон (кушет вагон) избухва пожар.
„Будеха ни пътниците, не кондукторът“
Само в този вагон пътуват 35 души, а в съседния спален вагон още 27. Огънят се разраства бързо, а гъстият дим изпълва коридора за минути. Хората скачат от леглата по пижами и в тъмното търсят изхода.
По-късно съдът установява, че спящите не са събудени от кондуктора. Според решението, цитирано от „Про Нюз Добрич“, пътници чукат по вратите на купетата и будят съседите си. Следственият експеримент показва, че кондукторът е имал нужда от малко повече от 3 минути, за да започне евакуация и гасене. Отровният дим достига смъртоносна концентрация за около 5 минути.
Машинистът Христо Колев спира композицията и помага за спасяването на десетки пътници. От дима, който вдишва онази нощ, той се разболява тежко от белите дробове и умира през 2014 г.
Мъжът, който държи вратата
Един от пътниците, Даниел Вичев, застава при междинните врати между горящия кушет вагон и спалния вагон и ги държи отворени, за да могат хората да излизат. Така други оцеляват, а той загива на мястото, където е стоял, пише съдът в решението си.
Пожарникари от Плевен пристигат на помощ, но огънят е угасен едва около 5:30 сутринта. Изгарят два вагона.
Деветимата, които не стигат до морето
Когато спасителите влизат в изгорелия вагон, намират девет души. Причината за смъртта на всички е отравяне с токсичен дим. Телата са обгорели толкова тежко, че идентифицирането им отнема няколко дни. В първите дни броят на жертвите се променя няколко пъти. Окончателната цифра е потвърдена на 4 март и съвпада с броя на издирваните пътници, пише Уикипедия.
Загиналите са Антоанета Апостолова, Валерия Желева, д-р Галина Иванова, Даниел Вичев, Елена Халачева, Калчо Енчев, Мая Мишева, проф. Рашо Рашев и Стоян Ковачев. Петима от тях са от Добричка област. Проф. Рашо Рашев е директор на Националния археологически музей.
На 5 март 2008 г. в цялата страна е обявен ден на национален траур.
Защо пламва вагонът
Първоначално се обсъждат версии за атентат, за цигара от шумна компания във влака и за повреда. Разследването не открива следи от взривни вещества и установява, че огнището е едно. На 12 март прокуратурата съобщава, че основната версия е късо съединение в осветително тяло в шесто купе.
Пожаротехническата експертиза стига до извода, че отоплението е било прегряло далеч над допустимото и е подпалило леснозапалими вещества, вероятно дезодорант или парфюм. Експертите откриват и множество повреди в електрическата и отоплителната система на вагона. Неизвестно остава и как пред една от вратите са открити петима души, щом тя, по думите на служителите, е била отключена, пише News.bg.
Присъди без затвор
През май 2010 г. Окръжният съд в Плевен осъжда шафнера на вагона Георги Георгиев на 12 години затвор, а началника на влака Иванка Костадинова на 8 години. Делото минава през няколко инстанции. През 2013 г. Върховният касационен съд окончателно потвърждава условни присъди: 3 години за шафнера, 2 години и половина за началника на влака и година и половина за бивш заместник-директор в БДЖ. Тримата и БДЖ са осъдени да платят 1,9 млн. лева на близките на загиналите.
Така никой не влиза в затвора за смъртта на девет души.
Семейството на Валерия Желева получава 200 000 лева обезщетение и ги дарява на училищата, в които тя е учила.
Години по-късно шафнерът казва пред телевизия: „Нямам вина, за да имам чувство за вина. Убиец е вагонът… Аз не съм спасител, аз съм кондуктор.“
Бащата на един от загиналите отговаря: „Пожарът е можел да бъде потушен още в самото начало. Кондукторът е можел просто да затвори вратата.“
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
