Събота, 14 април 1928 г., 11:20 ч. Тракия се готви за Великден. Жените месят козунаци, децата са във ваканция и играят по улиците, мъжете са на полето. Изведнъж земята под Чирпан се разтърсва с такава сила, че къщите се разпадат като картонени.
Трусът е с магнитуд 6,8, а епицентърът е на около 8 километра северозападно от Чирпан. За секунди почти всички сгради в Чирпан и в Борисовград (днешния Първомай) са сринати.
Великден на открито
Тежкият удар идва точно на Велика събота. Именно това спасява стотици хора: по обяд повечето са навън, а децата не са в училищата. По-късно се установява, че са разрушени 402 училищни сгради.
Никой не посреща празника вкъщи. Хиляди семейства изнасят черги и одеяла на полето и опъват от тях палатки. Там спят, готвят и чакат. Земята не спира да се тресе: в продължение на 11 дни се люлее почти всеки час.
Втората нощ на ужаса
Четири дни по-късно, в сряда, 18 април, в 21:20 ч. идва вторият удар, още по-силен от първия. Трусът е с магнитуд 7,0, а епицентърът е край село Поповица, по-близо до Пловдив.
Пловдив, който след първия трус е пострадал сравнително леко, сега е ударен с пълна сила. Една трета от града е разрушена. По данни на американската агенция NOAA само в Пловдив рухват 8 000 къщи. Пострадват Военният клуб, храмът „Света Неделя“ и сградата, в която е заседавало Областното събрание на Източна Румелия. Тя е толкова повредена, че две години по-късно е съборена.
Железопътният мост в Пловдив се измества встрани с 28 сантиметра. Релсите се огъват и усукват, а на места линията потъва с 20–30 сантиметра.
Оцеляват обаче старите къщи на Тепетата. Построени са от греди, свързани със скоби, и при труса се люлеят и усукват, но не падат.
Село, което изчезва под вода
Земетресението буквално разцепва Тракийската низина. Голяма част от нея пропада средно с 40–50 сантиметра, а край Поповица разломът е над 3 метра.
Село Чалъкови, епицентър на един от трусовете, пропада с няколко метра и на мястото му се образува езеро. Години по-късно селото е построено наново, на по-високо място. Изчезва и Меричлерският минерален извор. Според NOAA дни преди втория трус минералните извори около Пловдив преливат, а водата им става много гореща.
Равносметката
Засегната е една седма от територията на България, където живеят над 400 000 души, и пострадват над 240 града и села. Загиналите са над 100. Българските източници посочват 107 жертви и 500 ранени, а някои чуждестранни източници дават 127 загинали и над 1 700 ранени.
Данните за сградите също се различават. Според NOAA разрушените къщи са 74 750, а около 264 000 души остават без покрив. Според българските данни засегнатите сгради са над 72 000, от които около 26 000 са напълно разрушени. Сред тях има и 250 църкви.
Царят на развалините
Телефонните връзки са прекъснати и правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет, за да разбере какво се е случило. Цар Борис III лично обикаля разрушените места и остава в Пловдив, за да организира първата помощ. Войската раздава храна, издига подслон и разчиства развалините.
Държавата отпуска 100 милиона лева, а от Обществото на народите и Междусъюзническата контролна комисия пристигат около 880 милиона лева. Помощи изпращат над 30 държави. За три години създадената специално Дирекция за подпомагане и възстановяване на земетръсната област (ДИПОЗЕ) почти напълно възстановява разрушеното.
Земетресенията от април 1928 г. и днес се смятат за най-тежкото сеизмично бедствие в историята на България.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
