На 8 октомври 2001 г. гъста мъгла покрива летище „Линате“ в Милано. Видимостта е под 200 метра, а в рамките на една минута ще се случи най-тежката авиационна катастрофа в историята на Италия.
Всичко изглежда като обикновена утрин. Пътниците се качват, екипажите проверяват уредите, а диспечерите следят ефира. Никой не подозира, че на пистата за излитане вече стои самолет, който не трябва да е там.
Полетът за Копенхаген
На пистата се подготвя самолетът MD-87 на скандинавската авиокомпания SAS. Изпълнява полет SK686 от Милано за Копенхаген. На борда са 110 души – 104 пътници и шестима членове на екипажа.
Сред пътниците има и група млади шведи. Някои от най-обещаващите картинг пилоти на страната се прибират у дома след състезание в Парма. Седят на седалките си, разглеждат телефоните си и чакат да излетят.
В пилотската кабина е капитан Йоаким Густафсон. В 08:09:28 ч. диспечерът му дава разрешение за излитане от писта 36R.
Самолетът тръгва и започва да набира скорост. Остават 53 секунди.
Малкият самолет, който се изгуби
По същото време по пътеките на летището рули малък бизнес самолет Cessna Citation на германската компания Air Evex. Курсът му е за летище „Льо Бурже“ в Париж. На борда са четирима души – двама пилоти и двама пътници.
Пилотите са кацнали на „Линате“ около час по-рано. Тогава от кулата съобщават, че видимостта е 100 метра. Нито един от двамата обаче не е сертифициран за кацане при видимост под 500 метра.
Сега получават указания да рулират по северната пътека R5. По този маршрут няма да пресекат активната писта.
В мъглата обаче самолетът завива по южната пътека R6. Тя води право през писта 36R – същата, по която в този момент засилва MD-87.
Сигналът, който никой не разбра
Пилотите на Cessna правят каквото трябва. Спират на маркировката и съобщават къде се намират – точка S4.
Отговорът от кулата не идва. Наземният диспечер не обръща внимание на съобщението, защото обозначението S4 липсва на картите му и той не го познава.
Табелите по пътеките са закрити или толкова износени, че не отговарят на изискванията. След погрешния завой пилотите нямат никакъв знак, по който да разберат къде са. Наоколо има само сива стена.
Съществува и проблем, за който никой от пътниците не подозира. На летището няма работещ наземен радар. Старата система е спряна на 29 ноември 1999 г. Замяната ѝ е одобрена още на 30 март 1995 г., но така и не е инсталирана докрай.
На място има и сензори за засичане на самолети, навлезли на пистата. Те обаче са изключени, за да не дават фалшиви тревоги заради коли и животни.
Мъглата ослепява хората, а летището е сляпо за собствените си писти.
53-те секунди
MD-87 се засилва с около 280 км/ч, когато пилотите изведнъж виждат пред себе си малкия самолет. Сблъсъкът е неизбежен.
Ударът откъсва десния двигател на големия самолет. Един от четиримата в Cessna загива на място. Другите трима първоначално оцеляват, но по-късно умират от изгарянията.
Капитан Густафсон прави единственото възможно – опитва да излети. Самолетът се отлепя от земята и достига около 12 метра височина.
Останките от удара обаче са засмукани в другия двигател и той губи мощност. Десният колесник също е откъснат. Самолетът пада, удря дясното си крило в земята и крилото се откъсва. Разлива се огън, а машината продължава да се плъзга по пистата.
Капитанът включва реверса на двигателя и натиска спирачките. Опитва да насочи самолета с кормилата, но вече е невъзможно да бъде спрян.
Със скорост около 252 км/ч MD-87 се забива в хангар за багаж в края на пистата.
Нямаше оцелели
Всички 110 души на борда на MD-87 загиват. Разследването установява, че те са загинали от удара, а не от огъня. Хората в предната част на самолета са с тежки травми. Телата на 54 пътници, предимно от задната част, са толкова обгорели, че са идентифицирани по зъбите или чрез ДНК.
В хангара работят италиански служители. Четирима от тях загиват, а още четирима са ранени.
Окончателният брой е 118 загинали – 110 в самолета на SAS, четирима в Cessna и четирима на земята.
Атентат ли беше?
Катастрофата се случва по-малко от месец след атентатите от 11 септември. Само ден по-рано САЩ започват войната в Афганистан. Първият въпрос, който светът си задава, е дали е атентат.
Италианското правителство отхвърля тази версия, а следващите разследвания потвърждават, че не става дума за тероризъм. Истината се оказва друга и според мнозина е още по-плашеща. Причината не е бомба, а поредица от грешки, които са можели да бъдат предотвратени.
Кой е виновен
Италианската агенция за безопасност на полетите публикува окончателния си доклад през януари 2004 г. Пряката причина е навлизането на Cessna на активната писта.
Вината обаче не е само на изгубилите се в мъглата пилоти. Докладът описва сериозни проблеми с устройството и процедурите на летището:
-
нечетливи табели;
-
липсващ радар;
-
изключени сензори;
-
наименования в ефира, които не съвпадат с надписите на земята.
През 2002 г. 11 служители са обвинени в непредумишлено убийство. През април 2004 г. съдът в Милано осъжда четирима от тях:
-
директорът на летището Винченцо Фуско и диспечерът Паоло Дзакети получават по 8 години затвор;
-
бившият ръководител на летището Франческо Федерико и бившият шеф на агенцията за въздушен контрол Сандро Гуалано получават по 6 години и половина.
Присъдата на диспечера възмущава колегите му в цяла Европа.
На втора инстанция Фуско и Федерико са оправдани, а присъдата на Дзакети е намалена на 3 години. Осъдени са още трима бивши ръководители от агенцията за въздушен контрол и от компанията, която управлява летищата. Закон за помилване намалява присъдите с по три години. През 2008 г. Върховният касационен съд потвърждава оправдателните присъди и пет осъдителни.
Гората от 118 дървета
През октомври 2001 г. в Дания, Норвегия и Швеция се провеждат траурни церемонии за жертвите на полета, а след това и в Италия.
През март 2002 г. в парк „Форланини“, близо до летището, е открита „Букова гора“ от 118 дървета – по едно за всяка жертва. В центъра ѝ стои скулптура на шведския художник Кристер Бординг, дарена от SAS. Казва се „Безкрайна болка“.
В Швеция загубата е особено тежка за света на картинга. Близките на загиналите и националният клуб по моторни спортове създават фонд, който всяка година дава стипендии на талантливи млади пилоти.
И днес „Линате“ остава най-тежката авиационна катастрофа в историята на Италия. Причината за нея не е буря, нито повреда, нито атентат, а пропуски в безопасността на летището – сигнали, които никой не разбра навреме.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI
