Сутринта на 8 октомври 1952 г. е студена и мъглива. На гара Хароу и Уийлдстоун в северозападен Лондон хората чакат влака си за работа. Никой от тях не подозира, че след няколко минути гарата ще се превърне в място на една от най-тежките железопътни катастрофи във Великобритания.
Препълненият влак за работа
Около 8:17 ч. на четвърти перон спира местният пътнически влак, тръгнал в 7:31 ч. от Тринг за лондонската гара „Юстън“. Закъснял е със седем минути заради мъглата. Влакът има 9 вагона, а в тях са около 800 души.
Влакът е много по-пълен от обикновено. Следващият курс от Тринг е отменен и хората са се натъпкали в този. Мнозина пътуват прави и се държат за дръжките. Всички мислят за едно – дали ще закъснеят за работа.
Кондукторът проверява вратите на последните два вагона и тръгва обратно към служебния вагон. Влакът ще потегли всеки момент.
Нощният експрес, който не спря
По същия коловоз към гарата се движи нощният експрес от Пърт, Шотландия. Закъснял е с около 80 минути, пак заради мъглата. Композицията има 11 вагона и около 85 пътници. Тегли я мощният локомотив „Сити ъф Глазгоу“.
Преди гарата експресът минава покрай три сигнала. Първият е жълт и предупреждава машиниста да намали. Следващите два са червени и му казват да спре.
Експресът не спира.
Свидетели, пътували във влака, разказват по-късно, че аварийната спирачка е задействана само няколко секунди преди удара. Вече е късно.
Първият удар
В 8:19 ч. експресът се врязва в задната част на спрелия местен влак със скорост между 80 и 100 км/ч.
Ударът избутва местния влак с 18 метра напред. Последните му три вагона са унищожени:
-
дървените каросерии на последните два се разпадат;
-
стоманеният вагон пред тях е смачкан до една трета от дължината си;
-
трите вагона се вклиняват един в друг и остават на място, малко по-дълго от един вагон.
Първите два товарни вагона и три пътнически вагона на експреса се качват върху собствения му локомотив. Отломките се разпиляват на съседния коловоз.
Хората на перона още не разбират какво става. А най-лошото предстои.
Третият влак
Само няколко секунди по-късно в обратната посока минава трети влак. Това е експресът, тръгнал в 8:00 ч. от „Юстън“ за Ливърпул и Манчестър. Има 15 вагона и около 200 пътници, а го теглят два локомотива. Движи се с около 100 км/ч.
Машинистът няма никакъв шанс. Пред него, точно на неговия коловоз, лежат отломките от първия удар.
Предният локомотив се удря в дерайлиралия локомотив на шотландския експрес, който може би все още се движи. Двата локомотива на третия влак излитат от релсите, минават през перона по диагонал и падат на една страна върху съседната електрифицирана линия.
Отломките дават късо съединение на едната електрическа линия. Стрелочникът реагира мигновено и спира тока на другата. Само това предотвратява още катастрофи.
След локомотивите продължават напред първите седем вагона и вагон-ресторантът. Те се качват върху купчината отломки. Някои се удрят в долната част на пешеходния мост над гарата и откъсват стоманена греда.
Купчина от желязо, висока 5 метра
Когато всичко спира, гарата е неузнаваема. Шестнадесет вагона и ремаркета са унищожени или тежко повредени. Тринадесет от тях са смачкани в купчина:
-
дълга 41 метра;
-
широка 16 метра;
-
висока 5,5 метра.
Локомотивът на шотландския експрес е напълно затрупан под нея.
Спасителите
Първите спасители пристигат три минути след катастрофата, в 8:22 ч. – пожарникари, линейки и полиция. Първата линейка с ранени потегля в 8:27 ч.
На помощ идва и медицински отряд на Военновъздушните сили на САЩ. Базата им е на 8 км от гарата.
Сред американските медици е медицинската сестра Аби Суитуайн. Тя остава в историята с прозвището „Ангелът от шести перон“.
Помагат още „Армията на спасението“, доброволчески организации на жените и много от местните жители.
Спасителите работят през целия ден. Повечето ранени са откарани в болница до 12:15 ч. Търсенето на оцелели под отломките продължава до 1:30 ч. през нощта.
112 загинали
Окончателният брой е 112 загинали – 102 загиват на място, а други 10 умират в болница. Сто и девет от тях са пътници:
-
най-малко 64 са от местния влак;
-
23 са от шотландския експрес;
-
7 са от влака за Ливърпул.
За останалите 14 не е ясно в кой влак са били. Някои може да са стояли на перона и да са ударени от дерайлиралите локомотиви.
Загиват и трима железничари – машинистът и огнярят на шотландския експрес и машинистът на предния локомотив на влака за Ливърпул. Огнярят му е изхвърлен от кабината, но оцелява без сериозни наранявания.
Ранените са 340. На самата гара 183 души получават помощ за шок и леки наранявания, а 157 са откарани в болница.
Защо машинистът не спря?
Разследването на Министерството на транспорта приключва през юни 1953 г. Проверките не откриват нито една повреда в сигналите.
Изводът е, че машинистът на шотландския експрес не е намалил при жълтия сигнал и после е подминал двата червени. Той не е опитал да спре почти до последния момент.
Защо се е случило, никой не узнава. И машинистът, и огнярят му загиват в катастрофата.
Докладът определя машиниста като „методичен млад мъж“ в добро здраве. Не са открити следи от внезапен здравословен проблем или повреда, които да са го разсеяли.
Около гарата мъглата се е вдигнала, но свидетели казват, че при първия сигнал видимостта е била едва 50–90 метра. При скоростта на експреса това разстояние се изминава за четири секунди или по-малко. Разследващите предполагат, че в по-гъстата мъгла машинистът за няколко секунди е изгубил концентрация, пропуснал е сигнала и е продължил, без да знае колко е изминал.
Цената на една система
Докладът стига до извод, който звучи като присъда. Ако в кабините е имало система, която свързва сигналите край линията с локомотива, катастрофата е можела да бъде избегната. Според разследването подобна система би предотвратила 10% от железопътните катастрофи през предходните 41 години и би спасила 399 живота, сред тях и 112-те от Хароу.
След трагедията британските железници ускоряват въвеждането на Системата за автоматично предупреждение. Тя подава звуков и светлинен сигнал в кабината, когато машинистът наближава жълт сигнал, и задейства спирачките, ако машинистът не потвърди предупреждението.
Въвеждането върви бавно. Дори през 1977 г. системата е монтирана само на една трета от линиите.
През 2002 г. на северния вход на гарата е открита паметна плоча. Деца от местните училища рисуват стенопис по улицата до гарата в памет на загиналите.
И днес катастрофата при Хароу остава най-тежката в мирно време в историята на британските железници. Причината е минимална грешка – три пропуснати сигнала в мъглата, които струват 112 живота.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
