?> Мнозина още не могат да повярват: дванайсет ученици се качиха в автобус и изчезнаха. Тринайсет години по-късно беше разкрита ужасяващата истина за тяхното изчезване. - За Всеки . Ком

Мнозина още не могат да повярват: дванайсет ученици се качиха в автобус и изчезнаха. Тринайсет години по-късно беше разкрита ужасяващата истина за тяхното изчезване.

Мнозина още не могат да повярват: дванайсет ученици се качиха в автобус и изчезнаха. Тринайсет години по-късно беше разкрита ужасяващата истина за тяхното изчезване.

Сутринта на 8 ноември 2011 г. в село Слънчев извор, край Велико Търново, започна като стотици други.

Васил Петров затегна колана на работната си униформа и провери огледалата на стария училищен автобус „Ивеко“. Вече двайсет и пет години превозваше деца по този маршрут — без нито един инцидент и без дори най-малкото петно в трудовата си биография.

Мария Белева, класната ръководителка, оправи очилата си и още веднъж прегледа списъка.

Дванайсет имена на седмокласници, които трябваше да заминат на екскурзия до Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Обичайно пътуване от около петдесет километра по добре познат път.

Какво би могло да се обърка?

Кирил Вълков беше забравил резервните си обувки вкъщи и се върна да ги вземе. Баща му, Игор, стоеше на прага с чаша чай и му се усмихваше.

– Голям разсеяник си – пошегува се той. – Все пак няма да ходиш бос до музея.

Това бяха последните думи, които Игор каза на сина си.

В 13:40 ч. малкият автобус потегли от училището.

Мария седеше отпред и проверяваше маршрутния лист. Децата шумяха, смееха се и си правеха планове за предстоящата екскурзия.

Алиса Павлова показваше на приятелките си новия си телефон — подарък за рождения ѝ ден.

Никола Зайцев се опитваше да реши задача по геометрия, която беше забравил да направи вкъщи.

Васил Петров включи радиото. Зазвуча стара българска песен. Той тихо припяваше и отбиваше ритъма с пръсти по волана.

От двете страни на пътя се нижеха рижави дървета, а есента беше обагрила хълмовете в златисто.

В 14:50 ч. автобусът премина през центъра на село Слънчев извор. Това беше заснето от две охранителни камери.

На записа се вижда как Васил Петров вдига ръка, за да поздрави свой познат. Децата са заети със собствените си неща.

Всичко изглежда напълно нормално.

След това никой повече не ги видя…