Сутринта на 8 октомври 1967 г. в бедна планинска клисура в Боливия 180 войници затварят обръча. Човекът, когото преследват, е най-търсеният революционер в света. Няколко часа по-късно той ще вдигне ръце и ще каже: „Не стреляйте!“
Бизнесменът с фалшивото име
Историята започва почти година по-рано. На 3 ноември 1966 г. на летището в Ла Пас каца мъж на средна възраст. Паспортът му е на името на Адолфо Мена Гонсалес, бизнесмен от Уругвай, който уж работи за Организацията на американските държави.
Нищо в него не прави впечатление – нито облеклото, нито походката, нито лицето.
Само три дни по-късно бизнесменът изчезва от столицата. Заминава за дивия югоизток на страната, в отдалечения район Нянкауасу. Там прави първия си лагер и започва да събира армия.
Истинското му име е Ернесто Че Гевара. Той е лекарят от Аржентина, който заедно с Фидел Кастро сваля властта в Куба. Лицето му е по плакати по цял свят, а сега е изчезнал от погледа на всички.
Армия от 50 души
Отрядът му се нарича Армия за национално освобождение на Боливия и има около 50 души. Мечтата на Че е революцията от Куба да се пренесе в сърцето на Южна Америка.
Всеки ден той пише в дневника си – за мъчителните походи, глада, болестите и сблъсъците с армията. Първата страница е от 7 ноември 1966 г.
Боливийската армия обаче не е сама. Съветник в лова е Феликс Родригес – кубински емигрант и агент на ЦРУ, бивш сънародник на Че, който има свои сметки с революцията.
Обръчът се затяга с всеки изминал месец.
Предателят
На 7 октомври 1967 г. Че прави последния запис в дневника си. Същия ден информатор отива при боливийските специални части и им казва къде точно е лагерът на партизаните – в клисурата Юро.
Тази нощ партизаните спят там за последен път на свобода.
Обръчът
На сутринта на 8 октомври две роти от 180 войници обграждат клисурата и тръгват навътре. Започва престрелка.
Че води група заедно с бойния си другар Симеон Куба Сарабия. Ранен е два пъти, а оръжието му вече не работи.
Според разказа на боливийския сержант Бернардино Уанка, който е предаден от биографа Джон Лий Андерсън, Че вдига ръце и вика:
„Не стреляйте! Аз съм Че Гевара и съм по-ценен за вас жив, отколкото мъртъв.“
Най-търсеният партизанин в света е заловен.
Нощта в селското училище
Вечерта отвеждат пленника в село Ла Игера. Затварят го в порутено училище от кал.
Изглежда ужасно – има рана в десния прасец, косата му е сплъстена от пръст, а дрехите му са на парцали. Вместо обувки на краката си носи груби кожени калъфи.
Отказва да отговаря на въпросите на боливийските офицери. С обикновените войници обаче разговаря тихо. Моли ги за малко тютюн.
Пленникът не е сломен. Тази нощ, макар да е с вързани ръце, рита капитан Еспиноса, който се опитва да му вземе лулата, и той пада назад към стената. Според сведенията Че плюе в лицето на контраадмирал Орасио Угарте, когато той се опитва да го разпитва.
Разговорът с учителката
На сутринта на 9 октомври в стаята влиза селската учителка Хулия Кортес, която е на 22 години. Пленникът разговаря с нея за училището.
Казва ѝ, че сградата е „антипедагогична“ и че държавните чиновници карат мерцедеси.
„Срещу това се борим“, обяснява той.
Учителката не знае, че разговаря с човек, на когото остават само няколко часа живот.
Заповедта
Същата сутрин президентът на Боливия Рене Барриентос нарежда пленникът да бъде убит. Заповедта до войниците е предадена от Феликс Родригес.
Според сведенията това се случва въпреки желанието на американското правителство Че да бъде откаран в Панама и разпитан. Капитан Гари Прадо, чиято рота е заловила Че, по-късно разказва, че президентът е искал да няма бягство и съдебен процес, който да вдигне шум по целия свят.
За екзекутор се предлага доброволец – 27-годишният сержант Марио Теран. Според сведенията е полупиян. Трима негови приятели от рота B са загинали в престрелка с партизаните само няколко дни по-рано.
Родригес му нарежда да не стреля в главата. Раните трябва да изглеждат като от бой, за да се обяви, че Че е убит в сражение.
Последните думи
Около половин час преди изстрелите Родригес прави последен опит да научи къде са другите партизани. Че мълчи. Тогава агентът му казва, че ще бъде екзекутиран.
На въпроса дали мисли за смъртта си, Че отговаря:
„Не. Мисля за безсмъртието на революцията.“
Когато сержантът влиза в стаята, Че го поглежда и казва последните си думи:
„Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо! Ще убиеш само един човек!“
Теран натиска спусъка на карабината си. Куршумите са девет – в краката, ръката, рамото и гърдите.
Родригес записва часа на смъртта – 13:10 ч. на 9 октомври. Че Гевара е на 39 години.
Тялото на пералнята
Тялото е завързано за колесника на хеликоптер и откарано в градчето Валегранде.
На следващия ден го показват на журналистите в пералнята на болницата „Нуестра Сеньора де Малта“, положено върху бетонна плоча. Снимките обикалят света.
След това военен лекар отрязва ръцете му, а те са изпратени в Буенос Айрес, за да се снемат пръстови отпечатъци. По-късно ръцете са предадени на Куба.
Боливийските офицери отнасят тялото на тайно място. Отказват да кажат дали е погребано или изгорено.
Гробът без ръце
Тайната е пазена 30 години. През юли 1997 г. кубински геолози и аржентински съдебни антрополози копаят край летището на Валегранде. Намират два общи гроба, а в тях – седем тела.
Едно от телата е без ръце.
Зъбите съвпадат напълно с гипсов отпечатък, направен в Куба години по-рано. Няма съмнение кой е.
На 17 октомври 1997 г. останките на Че и на шестима негови бойни другари са положени с военни почести в мавзолей в град Санта Клара в Куба.
От тази история остават дневникът, който стига до 7 октомври, порутеното селско училище и няколко думи, казани с вдигнати ръце в една клисура в Боливия.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
