Помогнали сте на съсед, занесли сте покупки на възрастен човек или сте подкрепили близък в труден момент. А той настоява да ви даде нещо в знак на благодарност. Според поверие, описвано в съвременни публикации за празника на св. Йоан Златоуст, на този ден не бива да се приемат подаръци като възнаграждение за свършеното. Това обаче е фолклорно твърдение, а не доказателство, че подаръкът носи нещастие.
Зад подобно предупреждение стои темата за безкористността. Но между „направи добро, без да чакаш отплата“ и „не приемай нищо, иначе домът ти ще пострада“ има голяма разлика.
Какво всъщност гласи поверието?
В някои популярни текстове за 13 ноември се среща забрана да се приемат подаръци като награда за труд. Обяснението я свързва с безкористността на светеца. Тези публикации обаче не дават достатъчно основание тя да се представя като общобългарски старинен обичай или задължително църковно правило.
Няма основание от този разказ да се прави и следващата, много по-страшна крачка — че приетата благодарност ще отнеме благополучието на семейството.
Ако искате да запазите смисления прочит на поверието, той е прост: когато помагате от сърце, не превръщайте добрината в скрита сметка за бъдеща отплата.
Кой е свети Йоан Златоуст?
На 13 ноември Православната църква почита свети Йоан Златоуст — прочут проповедник, богослов и архиепископ на Константинопол. Той е сред тримата вселенски учители заедно със свети Василий Велики и свети Григорий Богослов.
В житието, публикувано от Българската патриаршия, особено място заема грижата му за бедните. Разказва се, че раздал имуществото си, а по-късно в проповедите си убеждавал заможните да споделят средствата си с хората в нужда.
Тъкмо тази връзка с милосърдието е по-съществена за разбирането на празника от списъците с предмети, които уж не бива да влизат в дома.
Благодарност, възнаграждение и отплата не са едно и също
За да не превръщаме поверието в излишна тревога, е полезно да разграничаваме няколко ежедневни ситуации:
-
Уговореното заплащане е част от отношенията за извършена работа.
-
Подаръкът може да бъде свободно изразена благодарност.
-
Помощта с предварително скрито очакване за услуга вече поставя условие.
-
Подаръкът, чрез който някой ви притиска да направите нещо против волята си, заслужава внимание заради натиска, а не заради датата.
Това са различни отношения. Не е полезно всички да се събират под страшното предупреждение „не приемайте нищо“.
Как да откажете подарък, без да обидите човека?
Ако сте помогнали без желание за отплата, можете да го кажете спокойно:
„Благодаря ти, но го направих с желание. Не ми дължиш нищо.“
Ако предпочитате жестът да се превърне в помощ за друг, можете да предложите:
„Ако искаш, направи добро на някого, когато имаш възможност.“
Не е необходимо да плашите човека с лош късмет или да внушавате, че благодарността му е опасна. Един учтив отказ е достатъчен.
А ако вече сте приели нещо?
Не превръщайте случилото се в причина за страх. Житието на светеца разказва за милосърдие, проповед и грижа за бедните — не установява забрана за приемане на благодарствени подаръци и не свързва такъв жест със загуба на семейния късмет.
Ако имате конкретно притеснение за религиозната страна на въпроса, разговаряйте със свещеник. Анонимните предупреждения за „наказание на целия дом“ не са добър заместител на такъв разговор.
Как да отбележим празника с повече смисъл?
Животът на св. Йоан Златоуст дава повод да обърнем внимание на отношението си към хората, които имат по-малко възможности. В църковното му житие именно милостинята и споделянето с нуждаещите се са подчертани като важна част от неговото служение.
Можете да отделите време за молитва, да посетите храм или да помогнете според силите си. Не е нужно жестът да е голям, нито да бъде обявяван пред всички.
Най-смисленото послание на празника не е да се страхуваме от получен подарък. То е да помислим дали добрината ни остава добрина и когато никой не я възнагради.
