Трагедия в храма 🕯 Взрив по време на опело събаря купола върху стотици хора… 👇
В четвъртък, 16 април 1925 г., около 15:20 часа, мощен взрив разтърсва софийската катедрала „Света Неделя“. Денят е Велики четвъртък и храмът е препълнен. Вътре се извършва опелото на генерал Константин Георгиев, а присъстват над 1000 души, сред които цялото правителство и голяма част от военния и политическия елит на страната. Главният купол се срутва върху молещите се. На място загиват 134 души, а около 500 са ранени. През следващите дни част от ранените умират и общият брой на жертвите достига 213. Това е най-кървавият терористичен акт в историята на България.
Убийството, с което започва всичко
Два дни по-рано, на 14 април, около 20 часа, генерал Константин Георгиев отива на вечерна служба в църквата „Свети Седмочисленици“ заедно с малката си внучка. Пред храма той е застрелян. Георгиев е запасен генерал, депутат и председател на софийската организация на управляващия Демократически сговор.
Опелото му е насрочено за 16 април в „Света Неделя“. Точно това опело е било замислено като капан. Заговорниците са очаквали, че на него ще дойдат най-високопоставените хора в държавата.
Как бомбата влиза в храма
Атентатът е подготвен от Военната организация на БКП. Още през декември 1924 г. е привлечен клисарят на храма Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата 25 килограма експлозив.
Взривното устройство е поставено над една от колоните, които крепят главния купол, близо до южния вход. Между него и купола е сложена бутилка със сярна киселина, която е трябвало да засили ефекта от взрива с отровни изпарения. Експлозията е трябвало да се задейства с 15-метров бикфордов фитил, за да имат извършителите време да избягат.
Следобедът, в който куполът пада
В 7 часа сутринта на 16 април Задгорски пуска на тавана Никола Петров, който трябва да задейства взрива по негов знак. В 15:00 часа погребалното шествие влиза в храма. Службата се води от Софийския митрополит Стефан.
Ковчегът първоначално е поставен до колоната, над която е бомбата. Заради голямото множество обаче е преместен по-напред. Така, по случайност, най-високопоставените гости се оказват по-далеч от мястото на взрива. Задгорски дава знак, Петров запалва фитила и двамата напускат сградата.
Около 15:20 часа идва взривът. Мощната ударна вълна поваля хората вътре, а куполът се срутва пред очите на стоящите отвън. Каменните блокове затрупват стотици хора.
Кои са жертвите
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и множество граждани, сред тях жени и деца. Сред загиналите е кметът на София Паскал Паскалев. Убити са и генерал Стефан Нерезов, командвал Първа армия при Дойран, и генерал-лейтенант Калин Найденов, военен министър през Първата световна война.
Всички членове на правителството оцеляват само с леки наранявания. Цар Борис III не е в храма. По същото време той присъства на погребенията на убитите при нападението срещу него в прохода Арабаконак, станало два дни по-рано.
Бягството, процесът и бесилките
Никола Петров, Петър Абаджиев и Димитър Златарев успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да убият съучастника си Петър Задгорски. Той обаче се предава на полицията ден след атентата и признава всичко.
Още вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. Започват масови репресии срещу левицата, известни като Априлските събития.
Процесът се води от военен съд в казармите на Четвърти артилерийски полк в София от 1 до 11 май 1925 г. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, Марко Фридман и подполковник Георги Коев. На 27 май 1925 г. те са обесени публично. Задочно на смърт са осъдени още няколко души, сред тях Станке Димитров и Петър Абаджиев.
Паметта
Днес на стената на храма има паметна плоча в памет на жертвите. В годишнините от атентата в храма се отслужват панихиди за загиналите. Сто години по-късно атентатът остава най-тежкият терористичен удар, преживян от България.
Бог да прости всички невинни жертви. 🕯
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
