Във вторник, 24 февруари 1942 г., рано сутринта, в студените води на Черно море, на около 10 мили от входа на Босфора, експлозия разкъсва стар кораб на име „Струма“. На борда му има около 781 еврейски бежанци от Румъния, между които повече от 100 деца, и 10 души екипаж. Само за минути корабът потъва. От всички, които са на борда, оцелява само един човек – 19-годишният Давид Столяр.
Това е една от най-големите корабни трагедии с цивилни по време на Втората световна война. Историята ѝ е свързана и с България.
Корабът, който е бил „Македония“
„Струма“ е построен още през 1867 г. в британската корабостроителница „Палмърс“ като луксозна яхта за аристократа Хенри Пажет и тогава се казва „Ксанта“. През десетилетията сменя много собственици и имена. През 30-те години на ХХ век го купува българинът Димитър Кенков. Той го преименува на „Македония“ и го използва за превоз на добитък по река Дунав, пише българската Уикипедия.
През 1941 г. Кенков продава кораба на компания, контролирана от гръцкия корабен агент Жан Панделис. Той го прекръщава на „Струма“, на името на българската река, и го регистрира под панамски флаг. Според българската Уикипедия екипажът е от 10 българи, начело с капитан Григорий Горбатенко, който е от руски произход.
„Като сардини“
В Румъния животът на евреите вече е непоносим заради антиеврейските закони, депортациите и погромите. Две еврейски организации наемат „Струма“, за да изведат бежанци до Палестина, която тогава е под британско управление.
Когато пътниците виждат кораба в пристанището на Констанца, разбират, че нещо не е наред. Корабът е бил предвиден за около 150 души, а е преустроен за почти 800, с тесни дървени нарове на три ниски нива.
„Като сардини. Не можехме дори да се обърнем. Но нямаше път назад“, разказва Давид Столяр десетилетия по-късно пред германското списание „Шпигел“.
Сред пътниците е и годеницата му Илзе с родителите си.
71 дни в капан
В петък, 12 декември 1941 г., „Струма“ отплава от Констанца. Почти веднага двигателят отказва. Според английската Уикипедия екипажът на влекача го поправя срещу венчалните халки на пътниците. Двигателят обаче отново спира и на 15 декември турски влекач издърпва кораба до Истанбул.
Там започва кошмарът. Пътниците нямат визи и не им позволяват да слязат на брега. Над кораба вдигат карантинен флаг. Великобритания отказва да ги пусне да продължат към Палестина, Румъния не ги иска обратно, а неутрална Турция не им дава да слязат на нейна територия. Храната свършва. Една бременна жена помята. Единствената помощ идва от истанбулския еврейски бизнесмен Симон Брод, който от време на време носи храна и вода, пише „Шпигел“.
Само няколко души успяват да се спасят по суша. Британците признават изтеклите визи на малцина пътници, а някои успяват да избягат с помощта на хора от Истанбул.
Изведени в морето без двигател
В понеделник, 23 февруари 1942 г., турски полицаи се качват на кораба. Срязват котвената верига, изтеглят „Струма“ обратно през Босфора в Черно море и го оставят да дрейфува. Двигателят все още не работи.
„Знаехме, че нямаме къде другаде да отидем. Всички усещахме, че идва краят“, спомня си Столяр.
Експлозията
На сутринта на 24 февруари съветската подводница „Щ-213“, командвана от Д. М. Денежко, изстрелва едно торпедо по беззащитния кораб.
„Сигурно беше три или четири сутринта. Събудих се, когато бях изхвърлен във въздуха. Паднах обратно във водата и когато изплувах, кораб вече нямаше. Нищо. Само отломки“, разказва Столяр.
Повечето хора спят в трюма и загиват веднага. Сред тях са годеницата му Илзе и родителите ѝ. Според „Шпигел“ Столяр оцелява и защото наровете му са точно под палубата.
Около него в ледената вода десетки хора се борят да останат живи. Той и още няколко души се хващат за парче от дървената палуба. Един по един те замръзват и потъват.
„Накрая останах сам“, казва той.
Последният разговор
По някое време до него доплува мъж. Представя се на руски като Лазар Диков, първия помощник-капитан на „Струма“. Според английската Уикипедия той е българин. Двамата седят на парчето дърво, говорят, викат и се опитват да не позволят на другия да заспи. Минава сутринта, след нея следобедът и вечерта. Пада втора нощ. На разсъмване Диков е мъртъв.
Отчаян, Столяр се опитва да сложи край на живота си с джобно ножче, но не успява, защото ръцете му са подути от студа. Едва след около 24 часа в морето турска спасителна лодка го прибира. Откарват го във военна болница в Истанбул, а после го задържат в затвор за 71 дни, защото е в Турция „незаконно“. Чак тогава британците му разрешават да влезе в Палестина, пише „Шпигел“.
„Нямаше никаква причина да оцелея. Чувствам, че оцелях по късмет. Чист късмет“, казва той.
Майка му загива в Аушвиц. Давид Столяр почива на 1 май 2014 г. в Бенд, щата Орегон, на 91 години.
Корабът, който така и не е намерен
Останките на „Струма“ и до днес не са открити. При търсене през 2000 г. на мястото е намерена подводница, а не надводен кораб. В Израел, в градовете Ашдод и Холон, има паметници на загиналите.
Почивайте в мир.
Важно: Статията разказва за реално историческо събитие, свързано с Холокоста и Втората световна война. Броят на жертвите и някои подробности се различават в отделните източници.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
Източници: „Шпигел“ (Der Spiegel), Уикипедия на английски и български, Американски мемориален музей на Холокоста (USHMM)
