В петък, 25 май 1979 г., около 15:04 часа местно време от писта 32R на летище „О’Хеър“ в Чикаго излита полет 191 на American Airlines за Лос Анджелис. Самолетът е McDonnell Douglas DC-10-10 с регистрация N110AA. На борда има 271 души: 258 пътници и 13 членове на екипажа.
Точно когато носът на самолета се повдига, левият двигател се откъсва от крилото заедно с пилона, на който е закачен. Той се преобръща над крилото и пада на пистата. С него се откъсва и около метър от предния ръб на крилото. Прекъснати са хидравличните тръби, които държат предкрилките в положение за излитане, пише английската Уикипедия.
Самолетът все пак се откъсва от земята и стига до около 100 метра височина. Под натиска на въздуха предкрилките на лявото крило се прибират, а тези на дясното остават изведени. Лявото крило губи подемна сила при скоростта, която пилотите поддържат по инструкция. Те не знаят това, защото откъснатият двигател е захранвал предупреждението за срив и сигнала за несъответствие на предкрилките. Самолетът се накланя рязко наляво, почти се обръща по гръб и се забива в поле до каравания парк в Дес Плейнс, на около 1,4 километра от края на пистата. От откъсването на двигателя до удара минават 31 секунди.
Загиват всичките 271 души на борда, както и двама души на земята. Други двама работници от близка автосервизна работилница получават тежки изгаряния. И днес това е най-тежката самолетна катастрофа (без терористичните атаки от 11 септември 2001 г.) на американска земя, отбелязва Уикипедия.
Причината се открива в Тълса, Оклахома. Там между 29 и 30 март 1979 г. техниците на American Airlines сменят двигателя на същия самолет. Производителят препоръчва първо да се свали двигателят, а след това пилонът. Компанията обаче ги сваля наведнъж с мотокар, защото така спестява около 200 работни часа на самолет. По време на смяна на екипите мотокарът е изгасен, вилиците му леко се спускат и пилонът се притиска в крилото. Получава се пукнатина, която за осем седмици полети расте, докато пилонът не издържа.
На 21 декември 1979 г. Националният съвет за безопасност на транспорта на САЩ (NTSB) публикува заключението си. Според него сама по себе си загубата на двигателя не е трябвало да свали самолета, защото той е можел да се върне на летището с другите два двигателя. Решаващи са несиметричният срив, грешната процедура по поддръжката, уязвимата конструкция на пилона и предкрилките и пропуските в контрола на авиационните власти (FAA). Симулациите показват, че малко по-висока скорост е можела да спаси самолета.
На 6 юни 1979 г. FAA спира от полети всички DC-10 в американското въздушно пространство. Разрешението им е върнато на 13 юли същата година. След катастрофата стават задължителни клапани, които не позволяват предкрилките да се прибират при скъсана хидравлика, както и вибриращ предупредителен механизъм на щурвала и за двамата пилоти.
Сред загиналите са изобретателят Ицхак Бентов, музикалният продуцент Ленърд Стогъл и писателката Джудит Уакс, която пътува със съпруга си Шелдън Уакс, управляващ редактор на „Плейбой“. Тридесет от жертвите така и не са идентифицирани и са погребани в Ранчо Палос Вердес, Калифорния. Паметник с имената на загиналите е открит едва на 15 октомври 2011 г. до езерото Опека, след като шестокласници от чикагско училище две години събират средства за него.
Текстът описва исторически авиоинцидент по данни от публично достъпни източници и официалното разследване. Целта не е да се засягат паметта на загиналите или чувствата на техните близки.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
Източници: Уикипедия, NTSB, FAA
