Д-Р КОСТАДИН ЗАРКОВ, началник на Първа хирургия в столичната Пета градска многопрофилна болница.
Здравето на всеки човек е изцяло в неговите ръце. Ако ние не се грижим за себе си, за заобикалящите ни близки и роднини, а приемаме, че това трябва да правят лекарите, няма да сме здрави. Ако мислим за себе си, трябва да изберем такъв начин на живот и поведение, че да се чувстваме добре, а при проблем веднага да потърсим специалист. Ако някой бъде застигнат от хирургическо заболяване, лесно намира доктор, пациентът бива насочван, избира и попада в лечебно заведение. Въпросът е какво да правим, когато все още няма проблем или той не се е развил в пълна сила.
Съществуват т. нар. малки симптоми за предстоящ опасен процес в организма, разбра Ко4.
Ако им се обърне внимание още в самото начало, тогава и лечението ще бъде по-успешно. Страшната болест рак започва точно по този начин – с малки симптоми. Има и нещастни случаи, когато той се появява бързо и изведнъж, но те са по-скоро изключение. А ако човек, на когото му е бил открит карцином, се замисли какво му се е случвало година-година и половина до две по-рано, ще открие, че е имал специфични признаци. На които не е обърнал внимание. На това ще се спрем и ние при рака на дебелото черво, който всяка година застига все повече българи.
Промени във физиологичните изхождания на човека като по-чести позиви да се отиде до тоалетна, неудовлетворителност, по-осезателно газообразуване, без да е променен начинът на хранене, са симптомите месеци преди да се развие болестта. Друг сигнал е отпадналостта или лесна уморяемост, които не са били характерни за общото състояние на пациента. А щом се стигне до патологични изхождания като тези с наличие на кръв и слуз, до подуване на корема или невъзможност да се изхвърли преработената храна от организма, е сигурно, че човекът се нуждае от лекарска помощ, но заболяването е в напреднал стадий.
За съжаление за българите с рак на дебелото черво е характерно, че не обръщат внимание точно на описаните малки симптоми.
Когато се срещаме и водим разговор, те разказват как всъщност оплакванията са започнали преди година-година и половина, но заради динамиката на живота не са им отдали внимание. Само че цената, която впоследствие плащат, е много висока. Подобно поведение не е оправдано при активното население (защото има много възрастни и самотни хора, които просто няма кой да заведе до болницата). А по-младите претендират, че са запознати с опасностите на заболяванията, че имат достъп до информация, още повече ако живеят и в райони с добре изградена медицинска помощ. Тези българи сами трябва да търсят лекаря а не да чакат фамилният доктор да установи заболяването и да казват:
„Ама аз бях при джипито, той не ми даде талон“. Става дума за вашето здраве, талонът е хартия. Толкова много лечебни заведения има в големите градове, така са струпани на по няколко метра, че който и да влезе в болниците, на никого няма да му бъде отказан профилактичен преглед. И без талон. Въпросът е само да се отиде до кабинетите.
Златният стандарт в Европа и САЩ за скринингово изследване на рака на дебелото черво предвижда извършване на фиброколоноскопия.
При хората над 50-годишна възраст тя трябва да се прави един път на 5 г. Това важи и за пациентите, които нямат никакви оплаквания. Различните асоциации на гастроентеролозите и хирурзите по света отчитат спад на смъртността от рак на дебелото черво, ако фиброколоноскопията се извършва над 50 г. Да, заболеваемостта не намалява, но пък когато болестта се открие рано, то лечението е успешно.
Човек, който в семейството си има болен с рак на дебелото черво, той пък задължително трябва да се подложи на изследването, като стигне въпросната възраст. Често хората ме питат трябва ли и на 30-40 г. също да се изследват, ако нямат никакви симптоми. Отговорът е – не. За да се извърши изследването, първо трябва да отидете при личния лекар. Той вече ще ви препрати към хирург или специалист, който ще направи фиброколоноскопията. Дори и без талон, защото болниците зависят от притока на пациенти…
Много важно е хората най-сетне да разберат, че веднага трябва да отидат на лекар, ако имат кървене при изхождане или заради развила се хемороидална болест. Тогава трябва да се намери време и начин за фиброколоноскопията. Така ще се открие какво е причинило съпътстващата патология и как да бъде отговорено с лечение.
Кои са „прицелните“ групи за рака на дебелото черво?
В последните 10-20 г. честотата на заболяването значително се повиши. То еднакво поваля мъжете и жените най-засегнати са хората над 60-70 г. За съжаление обаче се забелязват болни и под 50 г. Причините са едни и същи открай време: наследствена предразположеност, стрес, заседнал начин на живот, наличие на рискови съставки в хранителните продукти, на радиационни излъчвания в околната среда. Лечението на тумора на дебелото черво основно е оперативно. Когато той е в началните фази, е напълно преодолим. А в по-напредналите, пак е лечим чрез хирургия, химио- и лъчетерапия и може да се гарантира подобряване на живота. Най-важното е пациентът рано да дойде при нас, хирурзите, което обаче куца в системата. Все още оперираме напреднали тумори. От една страна, заради немарливост на пациента, но и заради пропуски в сектора като ненавременно обхващане на уязвимите групи. А причината за това е, че нещо във веригата лекар – пациент се е скъсало. Друго обяснение е, ако колега ненавреме е пратил болния на изследване или диагнозата не е поставена правилно, заради погрешно интерпретиране на някои симптоми.
Избягайте тлъсто и люто
Богатите на мазнини и тлъстини храни, шарените меса, пикантните ястия и тези, които причиняват запек или трудно изхождане, са опасни за дебелото черво. А благоприятно въздействие му оказват всички продукти, които водят до нормално функциониране на стомашно-чревния тракт като плодовете, зеленчуците и киселото мляко, казаха специалисти. Рисков фактор за рак на дебелото черво е алкохолът, затлъстяването, диабетът, жлъчно-каменната болест (тя често се съчетава с тумора на дебелото черво). Хемороидите не са причина за този вид карцином, те са отделна болест.
ВАЖНО МЕДИЦИНСКО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ
Настоящата публикация има изцяло информационен и общообразователен характер. Тя не представлява медицинска диагноза, индивидуална оценка на онкологичния риск, лекарско предписание или препоръка за самостоятелно провеждане на диагностични изследвания. Съдържанието не може и не трябва да замества преглед при гастроентеролог, хирург, онколог или друг квалифициран медицински специалист.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО: Няма научно установено правило, според което ракът на дебелото черво задължително изпраща предупредителни сигнали две години преди появата или диагностицирането му. Заболяването може да се развива продължително време без никакви забележими симптоми. При други пациенти оплакванията могат да се появят сравнително бързо или на различен етап от развитието на заболяването.
Посоченият в заглавието срок от две години не представлява универсален медицински критерий, доказан предупредителен период или надежден метод за прогнозиране на колоректален рак.
Описаните симптоми невинаги означават рак
Промените в изхожданията, подуването на корема, повишеното газообразуване, запекът, диарията, умората и коремният дискомфорт могат да се наблюдават при множество доброкачествени и често срещани състояния.
Сред тях са синдромът на раздразненото черво, хранителни непоносимости, инфекции, хемороидална болест, възпалителни заболявания на червата и други храносмилателни нарушения.
Наличието на един или няколко от описаните симптоми не доказва онкологично заболяване. Същевременно липсата на симптоми не изключва наличие на полипи, предракови изменения или рак на дебелото черво.
Само квалифициран медицински специалист може да прецени необходимостта от диагностични изследвания въз основа на индивидуалните оплаквания, възрастта, фамилната обремененост и останалите рискови фактори.
Кръвта в изпражненията не означава непременно напреднал рак
Твърдението, че появата на кръв или слуз в изпражненията задължително означава напреднал стадий на рак, е медицински неточно.
Кървенето може да има различни причини, включително хемороиди, анални фисури, възпалителни заболявания, полипи или злокачествени изменения.
То може да се наблюдава и при заболяване, което все още не е в напреднал стадий.
Наличието на хемороиди също не изключва съпътстващ проблем в дебелото черво.
При кръв в изпражненията, необяснима желязодефицитна анемия, трайни промени в изхожданията, необяснимо отслабване или продължителни коремни болки потърсете своевременно медицинска консултация, независимо от възрастта си.
Не изчаквайте появата на допълнителни симптоми, за да се обърнете към лекар.
При обилно или непрекъснато ректално кървене, големи кръвни съсиреци, припадък, признаци на значителна кръвозагуба или силна коремна болка с повръщане и невъзможност за изхождане и отделяне на газове е необходима спешна медицинска оценка. При животозастрашаващо състояние се обадете на 112.
Важно уточнение за профилактиката и колоноскопията
Не е вярно, че всички хора задължително трябва да правят колоноскопия на всеки пет години след навършване на 50-годишна възраст.
Съвременните международни препоръки предвиждат различни възможности за скрининг според възрастта, индивидуалния риск и резултатите от предишните изследвания.
Според актуализираните през 2026 г. препоръки на Американското онкологично дружество профилактичният скрининг при хора със среден риск може да започне от 45-годишна възраст.
Сред препоръчваните методи са фекалният имунохимичен тест (FIT) и колоноскопията.
При хора със среден риск и нормален резултат от качествено проведена колоноскопия интервалът до следващото изследване често е десет години, а не задължително пет.
При установени полипи, предракови изменения или други рискови фактори може да се наложи по-кратък интервал.
В България Министерството на здравеопазването предвижда скрининг за рак на дебелото черво при хора на възраст от 45 до 75 години чрез фекален имунохимичен тест в рамките на скрининговата кампания за периода 2025–2030 г. За конкретните възможности за участие и последващи изследвания следва да се използва информацията на компетентните здравни институции.
Положителният резултат от скринингов тест не означава автоматично рак, но изисква своевременно допълнително уточняване, обикновено чрез колоноскопия.
Отрицателният резултат също не гарантира, че заболяване напълно липсва, особено при наличие на тревожни симптоми.
Хората с фамилна обремененост може да се нуждаят от по-ранен скрининг
Особено важно е да се коригира твърдението, че хората с близък роднина, боледувал от рак на дебелото черво, трябва непременно да изчакат до 50-годишна възраст.
При фамилна обремененост профилактичните изследвания могат да бъдат необходими значително по-рано.
Например при определени хора с родител, брат, сестра или дете, диагностицирани с колоректален рак или напреднали полипи, специалистите препоръчват скрининг от 40-годишна възраст или десет години преди възрастта, на която е диагностициран най-младият засегнат близък родственик.
Точният подход зависи от броя на засегнатите роднини, тяхната възраст при поставяне на диагнозата и евентуалното наличие на наследствени синдроми.
При определени наследствени състояния изследванията може да започнат още по-рано.
Затова хората с фамилна обремененост трябва да обсъдят индивидуален профилактичен план с гастроентеролог, без да чакат задължително навършването на 50 години.
Храненето влияе върху риска, но не гарантира защита
В публикацията са посочени различни храни и навици като възможни причини за развитие на рак на дебелото черво.
Необходимо е обаче да се направи разграничение между научно установени рискови фактори и предположения.
Съществуват убедителни доказателства за връзка между консумацията на преработено месо и повишения риск от колоректален рак. По-високият прием на червено месо, алкохолът, затлъстяването и недостатъчната физическа активност също имат значение за риска.
Няма обаче убедителни доказателства, че консумацията на пикантни или люти ястия сама по себе си причинява рак на дебелото черво.
Също така нито един отделен хранителен продукт, включително киселото мляко, не може да гарантира предотвратяване или излекуване на онкологично заболяване.
Балансираното хранене, приемът на достатъчно фибри, редовното движение, поддържането на здравословно тегло и ограничаването на алкохола могат да допринесат за намаляване на риска, но не заменят профилактичните изследвания.
Ранното откриване подобрява прогнозата, но не гарантира излекуване
Ракът на дебелото черво често е по-успешно лечим, когато бъде установен в ранен стадий. Това обаче не означава, че всеки рано открит тумор може да бъде излекуван напълно или че всяко напреднало заболяване е нелечимо.
Прогнозата зависи от стадия, биологичните характеристики на тумора, общото здравословно състояние на пациента и възможностите за лечение.
Съвременните методи могат да включват хирургично лечение, химиотерапия, лъчетерапия, таргетна терапия и имунотерапия според конкретното заболяване.
Лечението се определя от мултидисциплинарен медицински екип и не може да се избира единствено въз основа на информация от интернет.
Относно цитираното лекарско мнение
Публикацията съдържа изказвания, приписвани на конкретен медицински специалист, както и разсъждения за развитието на заболяването, профилактиката и достъпа до медицинска помощ.
Тези изказвания следва да се разглеждат в контекста на времето и обстоятелствата, при които са направени.
Не всички посочени препоръки отразяват актуалните международни стандарти за скрининг към 2026 г.
Редакцията не представя отделно лекарско интервю като универсален диагностичен протокол или като доказателство, че всички пациенти преминават през една и съща последователност от симптоми.
Възможността за преглед, издаване на направление, извършване на колоноскопия или участие в скринингова програма зависи от действащите медицински и административни правила. Не може да се гарантира, че всяко лечебно заведение ще извърши определено изследване без предварително записване, направление или съответно заплащане.
Редакционно уточнение и отказ от отговорност
Използваното в заглавието твърдение, че „ракът на дебелото черво изпраща сигнали две години по-рано“, е публицистична формулировка, а не научно потвърдено правило.
Редакцията изрично уточнява, че ракът на дебелото черво може да протича без симптоми, че описаните оплаквания не доказват онкологично заболяване и че никой не може надеждно да предскаже появата му само по субективни усещания.
Публикацията не цели да предизвиква страх, паника, чувство за вина у пациентите или погрешното убеждение, че всеки случай на рак е можел непременно да бъде предотвратен чрез по-ранно разпознаване на симптоми.
Авторът и редакцията не предоставят индивидуални медицински услуги и не гарантират конкретни резултати от описаните препоръки. Информацията не следва да бъде единствено основание за самодиагностика, самолечение, отказ от лечение или отлагане на необходимите медицински изследвания.
Настоящото уточнение не отменя приложимите законови задължения на издателя за точност и достоверност на здравната информация.
НАЙ-ВАЖНОТО: Ракът на дебелото черво не винаги дава ранни предупредителни симптоми. Редовният скрининг, своевременната оценка на тревожните оплаквания и индивидуалните препоръки на медицински специалист са най-надеждният подход за ранно откриване и намаляване на риска от тежки последствия. Не чакайте появата на болка или кръв в изпражненията, за да обсъдите необходимостта от профилактични изследвани
