„Дадох старите си дрехи на циганчето пред пазара, а на следващия ден то дойде с адвокат и ми каза: „Госпожо, да видим сега колко струва вашето добро.“
Жилището ми беше от онези панелни апартаменти, дето миришат на чужди вечери още от асансьора. Живеех сама – на трийсет и осем, разведена, без деца. Работех в счетоводството на една…




































