Неделя, 4 април 2004 г. Около 22:00 българско време туристически автобус с 34 ученици и 16 възрастни се движи по планински път между Приеполе в Сърбия и Биело поле в Черна гора. Повечето пътници са деца от училище „Николай Катранов“ в Свищов. Връщат се от екскурзия до Дубровник, а до границата с България остават само няколко часа.
На завой край сръбското село Гостун шофьорът губи контрол. Автобусът излиза от пътя, спуска се около 15 метра по стръмния бряг и пада в коритото на река Лим.
Реката е придошла и ледена
Тази нощ Лим е буйна, мътна и с бързо покачващо се ниво. На мястото на падането дълбочината е около 6 метра. Автобусът започва да се пълни с вода.
Двамата шофьори, Илия Измирлиев и Димитър Керкелов, разбиват предното стъкло и отварят люковете на тавана. Оттам пътниците започват да излизат един по един. Според оцелели Керкелов счупва стъклото с главата си и пръв отваря горния люк.
Ръководителката на групата Албена Иванова разказва по-късно, че шофьорът е изгубил управлението след завоя и е опитал да върне автобуса на пътя, но не е успял.
Цяло село скача във водата
Първи на помощ се притичват жителите на Гостун. Местният Зухдо Ахметович вади лодката си и заедно със съсед хвърля въжета към хората в реката. На мястото пристига и целият футболен отбор на Биело поле. Скоро след тях идват войници, планински спасители, полиция и пожарникари от двата града.
Малко преди полунощ от автобуса са извадени 39 души. Един от тях по-късно умира от раните си. Скоро след като пътниците са изведени през покрива, автобусът потъва.
12 деца остават в реката
Първите съобщения на Министерството на външните работи говорят за едно потвърдено загинало дете и 10 издирвани. С всеки следващ час новините стават все по-страшни. На 6 април са открити 10 тела, а издирването продължава за две деца, 13-годишно момиче и 15-годишно момче. В търсенето се включват и 10 български водолази за дълбоки води.
Окончателният брой е 12 загинали деца, 8 момичета и 4 момчета. Спасени са 38 души.
Загиналите са Антоана Евтимова, Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Светослав Колев, Глория Георгиева и Юлиян Манзаров.
Спукана гума или човешка грешка
Първоначално сръбското МВР допуска, че е спукана предна гума. По-късно експертизите отхвърлят тази версия и вината е потърсена в шофьора. Илия Измирлиев, тогава на 51 години, е задържан за един месец по нареждане на прокурора в Приеполе. По-късно той е признат за виновен за катастрофата.
Автобусът е собственост на „Пампорово“ АД и е нает за екскурзията от фирма „Дилижанс експрес“. Бащата на изчезналия Светослав Колев настоява да се изясни кой е избрал маршрута и дали той е бил променен по време на пътуването.
Свищов в черно
Приеполе обявява ден на траур, а Свищов – пет дни. 8 април 2004 г. е обявен за ден на национален траур и знамената на държавните институции са свалени наполовина. Хиляди хора се събират в Свищов за погребението. Осем от децата са положени едно до друго в гробището на града, а 12-годишните Женя Ангелова и Глория Георгиева – в съседното село Царевец.
Тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски и семейството му дават 6 000 лева (около 3 070 евро) лични средства за семействата на загиналите деца. Сръбското правителство награждава спасителите от Гостун за смелост и човечност.
„Ангелите от Лим“
Родителите на загиналите деца създават фондация „Ангели от Лим“. В Биело поле е издигнат паметник с името „Дванадесетте рози“, а на брега на реката, на мястото на катастрофата, стои паметна плоча. Местен спасител разказва, че години по-рано на същия завой са загинали двама братя и там вече е имало паметник.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
