Дъщеря ми Алина забременя на шестнайсет. Със съпруга ми бяхме ужасени. Това не беше просто шок. Беше истински апокалипсис за малкия ни, подреден свят. А и бременността вече беше напреднала — коремът ѝ не можеше да бъде скрит. Колко плаках нощем във възглавницата си. Беше ме непоносимо срам, че всички съседи, всички колеги от работата ще разберат. Нали бяхме прилично семейство. Имахме висше образование. Винаги бяхме възпитавали Алина строго. Какъв позор…
След като се посъветвахме, взехме най-страшното — както тогава ни се струваше — но единствено правилно решение. Със съпруга ми, сякаш сме заговорници, откарахме дъщеря си посред нощ в едно…
