Вечерта на 8 октомври 1871 г. огънят пламва едновременно на няколко места около езерото Мичиган в САЩ. До сутринта цели градове и села са превърнати в пепел. Броят на загиналите така и не е установен точно, но се оценява на до 2 500 души.
Лятото без дъжд
Лятото е страшно сухо. В Чикаго от 4 юли до 9 октомври падат едва 25 мм дъжд. Горите в Уисконсин и Мичиган са изсъхнали като прахан.
Чикаго е град, построен почти изцяло от дърво. Над две трети от сградите са изцяло дървени, както и тротоарите и много от улиците. Покривите често са от катран или дървени керемиди. Край реката има складове за дървен материал, въглищни складове, баржи и десетки мостове.
Достатъчна е една искра.
Обор на улица „Де Коувън“
Около 20:30 ч. на 8 октомври в малък обор зад къщата на семейство О’Лиъри в Чикаго пламва огън.
Легендата, която обикаля света, разказва, че кравата на госпожа О’Лиъри съборила фенер, докато я доели. Семейството отрича. Според тях са били в леглата си, когато започва пожарът. Има и други версии:
-
съсед съборил фенер, докато търсел бира за купон;
-
момчета, които играели комар в обора, съборили фенера, докато бягали.
Истинската причина никога не е установена. Чак през 1997 г. градският съвет на Чикаго официално оправдава семейството – и кравата.
Грешката, която струва цял град
Пожарникарите първоначално са изпратени на грешното място заради грешка на пазача. Сигналът за тревога не стига до съдебната палата. Освен това пожарникарите са изтощени, защото цяла седмица са гасили други пожари.
Силен югозападен вятър понася огъня към центъра на града. Пламъците прескачат южния ръкав на река Чикаго, а около полунощ горящи отломки падат върху покривите и газовия завод.
Тогава се появява огнен вихър – горещият въздух се издига, среща студен и започва да се върти като торнадо. Той носи горящи парчета високо и надалеч, чак до основния ръкав на реката и до вагон, натоварен с керосин.
Градът остава без вода
Горящи греди падат върху покрива на градската водна станция. Сградата изгаря и водопроводът в Чикаго пресъхва. От този момент пожарникарите са безсилни.
Огънят прекосява основния ръкав на реката и обхваща северната част на града. Хората бягат от горящите си домове, а майките носят децата си на ръце.
Един очевидец описва семейство, което остава в капан на четвъртия етаж на сграда. Бащата хвърля жена си и децата си надолу, за да ги спаси, а после пада до жена си, когато пламъците ги обгръщат.
Каруцарите искат по 50 до 100 долара предварително, за да пренесат вещите на хората. Някои отпращат жени с деца, които не могат да платят.
Пепелта
Едва късно на 9 октомври започва да вали. Тогава огънят вече е стигнал до слабо населените райони и сам угасва.
Равносметката в Чикаго е страшна:
-
изгорели са около 9 кв. км от града;
-
унищожени са 17 500 сгради;
-
изгорели са над 117 км пътища и 190 км тротоари;
-
загиналите са около 300 души, но са намерени само 120 тела;
-
над 100 000 души остават без дом;
-
щетите са 222 милиона долара – около една трета от стойността на целия град.
Съдебният лекар заявява, че точният брой на жертвите е невъзможно да се установи. Някои от хората вероятно са се удавили или са изгорели, без да остане следа от тях.
Пожарът, който е по-страшен от този в Чикаго
Същата вечер на 400 км северно от Чикаго се случва нещо още по-ужасно. В горите на Уисконсин малки пожари, запалени за разчистване на земя, се сливат, щом студеният фронт засилва вятъра.
Огненото кълбо поглъща градчето Пештиго и още 16 селища. Оцелелите разказват, че огнен вихър, подобен на торнадо, хвърлял във въздуха железопътни вагони и къщи.
Хората се спасяват, като скачат в река Пештиго, в кладенци и в каквато вода намерят. Някои се давят, други умират от студ в ледената река.
Изгоряват около 5 000–6 000 кв. км гори и земя. Загиналите се оценяват на 1 200 до 2 500 души. Повече от 350 тела са погребани в общ гроб, защото не остава никой, който да ги разпознае. В селището Уилямсънвил оцеляват само 19 от 76 жители, а селото никога не е построено отново.
Това е най-смъртоносният пожар в историята на Америка. Остава почти забравен, защото в същата нощ светът гледа към Чикаго.
И още огньове около езерото
В същата нощ пламват и други места. От другата страна на езерото Мичиган изгаря градчето Холанд. Пламва и Манисти – град на дърводелци на около 160 км на север. Огънят обхваща и Порт Хюрън на езерото Хюрън.
Тогава се появява теория, че огньовете са запалени от падащи парчета от комета. Учените обаче я отхвърлят. Причината е много по-обикновена и много по-страшна – суша, вятър и множество малки пожари.
Градът, който се изправи
На 11 октомври генерал Филип Шеридан пристига в Чикаго. Кметът обявява военно положение. Войници и доброволци охраняват складовете с помощи две седмици.
Помощ идва от цяла Америка и от чужбина. Ню Йорк дава 450 000 долара, Сейнт Луис – 300 000, а Лондон също изпраща пари. Цената на хляба е фиксирана по закон, за да не се спекулира с глада.
Първият товар дървен материал за възстановяването пристига в същия ден, в който угасва последната горяща сграда. Чикаго е построен отново – по нови правила, с много по-строги изисквания за сградите и с една от най-добрите пожарни служби в страната.
Хотел „Палмър Хаус“ изгаря само 13 дни след откриването си. Собственикът му го построява отново срещу старото място и го нарича „първата в света огнеупорна сграда“.
Книги, дарени от Великобритания, стават началото на обществената библиотека на Чикаго – над 8 000 тома.
На мястото, където е стоял оборът на О’Лиъри, днес се издига бронзовата скулптура „Огнен стълб“. А в Пештиго има гробище, в което лежат стотиците безименни жертви.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
