Беше 10 октомври 1994 година, понеделник. В 10:51 часа в ТЕЦ „Марица-изток 3“ се случва най-голямата и най-смъртоносна авария в историята на българската енергетика.
Денят започва като всеки друг. Смените са поели работа, машините бучат, а хората вършат това, което правят от години. Никой не подозира, че след минути огромен резервоар с вряла вода ще се превърне в смъртоносен капан.
Вълна от вряла вода
Внезапно се пуква резервоар с обем 2000 кубика, натоварен с вода под високо налягане и температура. Тоновете вряла вода се изсипват наведнъж и помитат всичко по пътя си. Данните за височината на вълната се разминават: в едни източници е над 2 метра, а в други – до 9 метра. Сигурно е едно: за хората наблизо спасение почти няма.
Шестима работници умират на място. Останалите са откарани в болница с тежки изгаряния и травми. През следващите дни там издъхват още 15 души и жертвите стават 21. Ранените са 26.
Семействата на загиналите остават без бащи, съпрузи, синове и братя. Мъже, които сутринта са излезли на работа, за да изкарат хляба на децата си, вече никога не се връщат у дома.
Защо се случи?
Според публикуваните след това данни трагедията се дължи на лоши заварки и износени метални части на съоръжението. Посочват се и нарушени процедури за безопасност. Аварията остава в историята като ужасен урок: такава катастрофа е можело да бъде предотвратена, ако правилата се спазват и оборудването се поддържа.
Мнозина в Старозагорско още помнят сирените, линейките и чакането пред болниците – с надеждата, че точно техният човек ще оцелее.
Само преди дни, на 2 октомври, пожар избухна в ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово. Огънят тръгна от транспортна лента, по която се подават въглища. За щастие този път няма пострадали, но случаят отново напомни колко опасна е работата в енергетиката.
Поклон пред паметта на 21-мата загинали в ТЕЦ „Марица-изток 3“. Светла им памет.
