Мъжът ми изчезна една сутрин „на работа“, взимайки със себе си металната ни кутия с всички спестявания. Десет години по‑късно пощальонът ми подаде препоръчано писмо от затвора – адресирано не до мен, а до сина ни.
Денят, в който тръгна „на работа“ Казвам се Албена и живея в Ямбол. С Мартин се запознахме на пазара – аз продавах зеленчуци на сергията на чичо ми, той носеше…

