Свекърва ми беше акушерка в родилния дом на Кюстендил цели трийсет и четири години — на смъртния си одър ми каза: „Дъще, отвори долното чекмедже. Прочети тетрадката. И сама решавай какво да правиш с истината — но помни, че деца, които познаваш днес, вече са записани в нея.“
Седнах на стария дървен стол в кабинета на баба Радка, а ръцете ми леко трепереха, докато отварях тетрадката, чиито страници, макар пожълтели от годините, бяха изписани с прецизния, четлив почерк,…

