Тръгнах към Слънчев бряг с влака, мислейки си спокойно — ще подремна, ще си почина по пътя, ще пристигна отпочинала. Но отдолу през целия път една жена яде непрекъснато, а във вагона тегнеше такава миризма на евтина храна, размесена с пот, че просто не можеше да се диша. Седя горе на своята горна кушетка и вместо на море сякаш пътувам на някакво изпитание за оцеляване.
Тръгнах към Слънчев бряг с влака, мислейки си спокойно — ще подремна, ще си почина по пътя, ще пристигна отпочинала. Но отдолу през целия път една жена яде непрекъснато, а…

