Петък, 20 юли 1979 г. Лятна сутрин край град Марица, както тогава се казва днешният Симеоновград. На т.нар. Гълъбовски прелез, на около 3 километра от града, всичко изглежда спокойно. Бариерите са вдигнати, а пазачът на прелеза го няма.
В 8:27 часа откъм Гълъбово приближава товарен влак с композиция от 740 тона, теглена от парен локомотив. В същия момент към прелеза наближава и автобус „Чавдар“ с 50 пътници.
Сирената, която никой не чува
Машинистът вижда автобуса и надува сирената. Шофьорът на рейса обаче не забелязва приближаващия влак. Бариерите не са спуснати, няма кой да спре движението, и автобусът навлиза върху релсите.
Ударът е страшен. Парният локомотив се врязва в автобуса и го влачи по релсите 50–60 метра. Резервоарът на рейса избухва и пламъците обгръщат пътниците, затворени в смазания автобус.
18 загинали, 30 ранени
13 души изгарят в огъня на място. Петима умират по-късно в болница. Общо загиналите са 18, а ранените – 30.
Катастрофата остава като една от най-тежките на жп прелез в историята на България. Години по-късно тя продължава да се споменава в списъците с най-големите трагедии в страната, наред с най-тежките железопътни катастрофи.
Прелезите и днес убиват
Повече от четири десетилетия по-късно прелезите остават опасно място. Повечето катастрофи днес стават по вина на шофьорите, които пресичат релсите дори при спуснати бариери и включена сигнализация. В трагедията от 1979 г. обаче хората в автобуса нямат никакво предупреждение: бариерите са вдигнати, а пазачът липсва.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
