Нощта срещу 1 май 1969 г., четвъртък. На жп гара Червен бряг стои теснолинейката за Оряхово. Влакът се казва „Осми конгрес на БКП“.
Наближава празникът и хората бързат да се приберат по домовете си. Всеки иска да посрещне Първи май при семейството си.
Претъпканият влак
Местата отдавна са свършили. Свидетели разказват, че хората стоят по стъпалата и по платформите между вагоните. Касите спират да продават билети, но влакът въпреки това тръгва.
Малко след 3 часа през нощта претъпканата композиция потегля от Червен бряг.
Още при тръгването влакът започва да се клати.
Завоят край Чомаковци
На 6 километра от гарата линията минава през завой край село Чомаковци.
Там последният вагон се преобръща.
Но не се откъсва от композицията.
Влакът продължава да го тегли и вагонът се влачи по релсите на едната си страна, пълен с хора.
В тъмнината уплашените пътници започват да скачат в движение. Изпочупените прозорци и стоманеният корпус на вагона ги нараняват жестоко.
„Месомелачка“
Първи на помощ дотичват хората от Чомаковци. По-късно те описват видяното с една дума – „месомелачка“.
Загиват 27 души, сред тях и деца. Ранените са 38, а много от тях остават инвалиди за цял живот.
Сред загиналите е 13-годишният Венци от София. Той пътува с майка си. Двамата са намерени прегърнати.
Сред загиналите е и Йорданка от Кнежа, на 25 години. Била се омъжила съвсем скоро.
Най-младите жертви са 16-годишни, а най-възрастната е 67-годишен мъж от Галиче. Повечето са млади хора между 17 и 30 години – от София, Кнежа, Бяла Слатина, Остров, Бреница, Букьовци, Войводово и още десетина села в района.
Линейки от пет града
Ранените са твърде много за местните болници. Линейки идват от София, Враца, Кнежа, Червен бряг и Луковит.
Очевидецът Красимир Кръстев разказва още нещо. Насред отломките един човек започва да обира загиналите и пострадалите – взема пръстени, гердани, портмонета и пари. Кръстев и Иван Симеонов тръгват към него и го предават на милиционера.
По-късно на мястото идва друг влак. Хората отново се качват – пак претъпкани, „пак един върху друг“, спомня си Кръстев.
„Все едно, че нищо не е било.“
1–2 километра в час
Съдебната експертиза стига до извод, който звучи почти невероятно.
В участъка ограничението е 30 км/ч. Според експертизата влакът е карал само с 1–2 км/ч над него.
Отговорността е възложена на машиниста. Делото е във Врачанския съд и машинистът е осъден на 10 години затвор.
На подсъдимата скамейка сяда и ръководителят движение на гара Червен бряг. Той е пуснал влака, въпреки че е бил препълнен с хора. Получава условна присъда.
Мълчанието
Влакът носи името на партиен конгрес и властта избира да мълчи. Само три години по-рано същото се случва и при потопа във Враца. За катастрофата не се говори открито и тя остава малко известна.
Днес в района има паметна плоча и паметник на загиналите. Теснолинейката е закрита през 2002 г., а релсите са демонтирани.
Мястото, където в празничната нощ загиват 27 души, остава в историята като най-кървавата катастрофа в БДЖ.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
