На Кръстовден, 14 септември, Българската православна църква отбелязва Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен. Денят е строг постен ден, но изразът „смъртен грях“ в заглавието трябва да се разбира като силно народно предупреждение, а не като официална църковна присъда.
Какво не се слага на трапезата
Според широко разпространено българско поверие днес не се ядат червени храни. Най-често се избягват:
-
Домати
-
Червени чушки и червен пипер
-
Репички
-
Червени ябълки
-
Червено грозде
-
Диня
-
Червено вино
В народната традиция червеният цвят напомня за Христовата кръв и затова се избягва като знак на почит към Кръста. Това е фолклорен обичай, а не изрично правило на църковния пост.
Строгият пост е същественото
По-важното църковно правило за Кръстовден е постът. Вярващите, които могат и желаят да постят, избягват месо, млечни продукти и яйца. Кръстовден е сред дните, за които православният устав предвижда пост в памет на кръстните страдания на Иисус Христос.
Не е нужно обаче постът да се превръща в тревога или надпревара. Хората с медицински състояния, бременните, малките деца и всеки, за когото ограничителният режим не е подходящ, могат да се съобразят със здравето си и при нужда да потърсят съвет от лекар или духовник.
Какво традиционно се яде
Трапезата на Кръстовден е семпла и постна. В различни краища на България се приготвят:
-
Обреден хляб
-
Печена тиква
-
Зелник с праз или други постни плънки
-
Варено жито
-
Боб и леща
-
Грозде, най-често бяло
-
Постни ястия със сезонни зеленчуци
Според старите обичаи на масата често присъстват грозде, печена тиква и хляб, а в някои райони празникът бележи и началото на гроздобера.
Важното послание
Никой няма да бъде „наказан“, ако по невнимание изяде домат или не успее да спази поста. Смисълът на празника не е в страха от храната, а в уважението, смирението, добрата дума и благодарността.
Ако искате да почетете Кръстовден по традиция, изберете спокойна постна трапеза, запалете свещ за здраве и отделете време за хората, които обичате.
